Труд
Автор:
Труд онлайн
22 нови сензора са в процес на изграждане и те нямат нищо общо със съществуващите 5 автоматични измервателни станции в столицата, но ще допълват информацията от тях. Тяхното разполагане е съобразено с обективната география, генетични фактори като транспорт и с местата, където има струпване на населението. Това заяви доц. доктор Стелиян Димитров от катедра "Картография и географски информационни системи" на Софийския университет по БНТ.
"Качеството на атмосферния въздух специално в София е преди всичко продукт на обективната география. На второ място са генетичните фактори, които предизвикват замърсяването на въздуха - основно транспорт, битовото отопление, в по-малка степен индустрията, в значителна степен строителството особено през активния сезон", каза специалистът.
"Третата група критерии, които сме използвали за разполагането на новите сензори, това е разпределението на населението - къде има струпване на население и висока концентрация на замърсяване на атмосферния въздух", допълни той.
Използвахме доста сложен алгоритъм, базиран на съвременни геоинформационни технологии, конструирахме един пространствен модел, който интегрираше по количествен начин тези фактори. В крайна сметка разделихме пространството на София на 100-метрови клетки, избрахме клетките, в които има съчетание на фактори, предизвикващи замърсяване, включително обективната география - климата, релефа. Защото София се намира в котловина, която не е с проста географска структура, тя е усложнена допълнително и защото не е нов град, а се развива през годините и има изкуствени структури, които създават такъв котловинен ефект в рамките на пространството на София, обясни Стелиян Димитров.
Според него географията предразполага към това явление, така че мерките, които ще се взимат, трябва да са в максимална степен съобразени с локалната география. "Не е проста задачата на Столична община и е с доста широк хоризонт във времето, няма как да се случи веднага с магическа пръчка", каза още доцентът.
