Доц. Спас Ташев, доктор на историческите науки, пред „Труд news“: Военният съюз между Хърватия, Косово и Албания има за цел да възпре бъдеща сръбска агресия

Сърбия традиционно провежда антибългарска политика, нашата политика по тези въпроси е традиционно пасивна

Българската дипломация трябва да се поучи от грешките в миналото, а не да се снишава

На 16 март Хърватия, Албания и Косово подписаха декларация за сътрудничество в отбраната. Без да посочват конкретни подробности, министрите на отбраната на трите държави обещаха да повишат оперативната съвместимост на армиите си през взаимни учения, обучение и образование. Те говориха и за обединение срещу хибридните заплахи. Според албанския военен министър „е имало проявен интерес към инициативата от българска страна“ и българските му колеги „имат същия прочит на заплахите в региона, имат същата ангажираност по отношение на дестабилизацията. Сърбия и Унгария също правят алтернативен на този военен съюз. Какво става на Балканите, ще се превърнат ли отново в барутния погреб на Европа? С тези въпроси се обърнахме към доц. Спас Ташев, доктор на историческите науки.

- Каква е целта на споразумението за сътрудничество между Хърватия, Косово и Албания в областта на отбраната, доцент Ташев? Ако ще се защитават – от кого, ако не – срещу кого/кои е насочено това споразумение?
- В рамките на една седмица бяха оповестени на практика два военни съюза. Единият е между Хърватия, Косово и Албания, а другият между Сърбия и Унгария. Подобни договаряния изискват сериозна дипломатическа подготовка и в никакъв случай не са продукт на сегашни моментни решения. С основание възниква въпросът кое военно споразумение е първо, защото то ще е това, което е породило като отговор възникването на второто. Можем да разгледаме този въпрос и през призмата на агресията. Коя държава в региона има териториални претенции и постоянно го дестабилизира? Хърватия, Косово или Албания нямат значим интерес към територията на Сърбия. Проблемът с албанците в Южна Сърбия в долината на Прешево, Медведжа и Буяновец към момента е латентен и дори не е съизмерим с непрекъснато експонирания проблем с няколкото общини в Северно Косово, населени със сърби. Хърватия няма голямо свое малцинство с нарушени човешки права в Сърбия. Няма и претенции към Босна и Херцеговина по отношение на етническата трансформация там след 1945 г. Затова при разпадането на Югославия по времето на Милошевич се примири с факта, че босненската нация се изгради от босненските мюсюлмани, които ако не всички, то поне интелигенцията им до 1944 г. е била с хърватско самосъзнание. По различен начин обаче стои въпросът с претенциите на Сърбия. Тя постоянно дестабилизира Босна и Херцеговина и иска да анексира Република Сръбска. Сърбия си мечтае и за части от Косово, а при възможност и за цяло Косово. Има апетити и към Черна гора. Сърбия отдавна се въоръжава, но доскоро нямаше шанс. Нейната концепция бе да реализира целите си при евентуални затруднения поради възникването на множество регионални конфликти и отслабване на НАТО. Белград смята, че светът навлиза именно в такава фаза и затова активизира действията си. А Хърватия, Косово и Албания решиха, че е крайно време да противодействат на подобна заплаха.

- Министърът на отбраната на Албания Пиро Венгу каза, че „това е отворено споразумение“. Към кого е отворено то, към България, Черна гора и Македония? Покана за България бе отправена и от хърватския военен министър.
- Към момента името на България като потенциален партньор на военното споразумение между Хърватия, Косово и Албания, се появи както в сръбските, така и в хърватските и албанските медии. Очевидно е, че на базата на анализа на фактите и традиционните интереси, се допуска, че е логично България да постъпи по този начин. У нас обаче по този въпрос се мълчи. Затова от г-н Венгу разбрахме, че „е имало проявен интерес към инициативата от българска страна“. Според него българските му колеги „имат същия прочит на заплахите в региона, имат същата ангажираност по отношение на дестабилизацията“. Що се отнася до Северна Македония, едва ли сегашното просръбско правителство на Мицковски би проявило интерес за включване, но с оглед на ангажираността на Албания и Косово против регионалната дестабилизираща роля на Сърбия, северномакедонските албанци няма да стоят безучастно при опитите на Белград да погълне страната. Тук възниква въпросът дали Сърбия не подготвя отново бъдещ дележ на Северна Македония, каквито опити имаше през 1991 г. и които бяха спрени от България.

- Очевидно това е някакъв нов Балкански съюз срещу Сърбия, целта му е защитата на Косово ли?
- Не само. Хърватия няма национални интереси в Косово, но има такива в Босна и Херцеговина. Затова Загреб се притеснява от продължаване на нейното дестабилизиране и разпад. От тази гледна точка това военно сътрудничество е отбранително, има за цел да възпре бъдеща сръбска агресия навън. Никой няма намерение да се занимава със самата Сърбия в нейните граници.

- И отговорът на Сърбия бе съюз с Унгария...
- Твърдението за някакъв сръбски отговор е единствено последица от хронологичната поява на информация по въпроса в медиите, а не отразяване на реалните факти. За мен няма съмнение, че споразумението между Хърватия, Косово и Албания е вторичното, то е отговор именно на отдавна забелязвания съюз между Сърбия и Унгария. В официално публикуван гръцки анализ от ноември 2024 г. се констатира, че укрепването на военното сътрудничество между Сърбия и Унгария принуждава Хърватия да потърси съюз с Албания и Косово. Ето че това предвиждане се осъществи.

- Сръбският премиер в оставка Милош Вучевич допусна, че в бъдеще и България има възможност да се в включи в съюза. България изчаква или не иска да се бърка в тези отношения?
- До този момент не съм чул анализ на възникващата ситуация от страна на изпълнителната власт. Нейните 100 дни скоро изтичат и нарастват обществените очаквания да разберем какво е виждането по стратегически за бъдещето на България проблеми, чиято поява дори не зависи от нас, от което следва, че мълчанието не е лек. За да се вземе информирано решение, трябва внимателно да се преценят всички фактори, да се направи ситуационен анализ и потенциал за развитието му. Факт е, че Сърбия традиционно провежда антибългарска политика. Тя отдавна унищожи българската идентичност в Поморавия, но там останаха аналитичните говори. А официално признатите българи в откъснатите от България Западни покрайнини са силно маргинализирани, с формални човешки права и с много малко реални такива. В същото време нашата политика към Сърбия по тези въпроси е традиционно пасивна. Поради нашето мълчание светът не познава българските възражения, а това поражда опасност да бъдем неразбрани.

- Сърбия се въоръжава, днес тя е най-силната във военно отношение страна на Западните Балкани. Защо Белград от години трупа огромен арсенал от оръжия, без съседните държави да представляват някаква заплаха за Сърбия? Дали президентът Вучич планира да нападне съседни държави, каквито предупреждения се чуват от Косово, и по този начин да отклони вниманието от нестихващите протести срещу него?
- Констатацията, че Сърбия се въоръжава, е много важна. Сръбският президент Вучич говори, че на Балканите вече имало надпревара във въоръжаването и то представлявало нарушение на регионално споразумение за контрол на въоръженията от 1996 г. При условие, че Сърбия се въоръжава активно повече от 10 години, е ясно, че тя съзнателно нарушава това споразумение. В допълнение Сърбия разработи своята доктрина „отворени Балкани“, която повече е известна като „сръбски свят“. Това е едно умалено регионално копие на „руски свят“ на Александър Дугин. До преди година Албания също гравитираше около „сръбски свят“, но очевидно вече е преосмислила поведението си след като се е сблъскала с обективните факти. Тирана има горчив опит, защото страната на няколко пъти е била обект на сръбска агресия. Цяло чудо е, че през 1948 г. югославската армия не успя да я окупира. Днес в Сърбия има силно обществено недоволство срещу президента Вучич, но сред демонстрантите е имало скандирания „сега в Белград, после в Прищина“. Нека не бъркаме желаното с действителността и да не си затваряме очите пред тези проблеми.

- Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, прие промени в Конституцията за отделяне от Босна и Херцеговина. Определена е даже столица – Баня Лука.  Русия, Сърбия и Унгария подкрепят лидера Додик в сепаратистките му намерения, САЩ и Великобритания наложиха санкции на Додик заради неговите действия. Очертава ли се нов сблъсък Русия-САЩ този път на Балканите?
- Сблъсък имаше, но сякаш заглъхна при новото развитие на ситуацията около Украйна, защото сега се определят новите световни реалности. Според терминологията на Тръмп се разкриват притежаваните карти и докато това не стане, едва ли ще има сериозно противопоставяне на Великите сили тук на Балканите. Освен ако Сърбия не реши да изпита прага на търпимост. Например неотдавна същият този Додик бе на посещение в Скопие и направи провокативни изказвания, с които едновременно подкрепи Северна Македония за еврочленство, а в същото време и каза, че нейното място не е в ЕС, а в „сръбски свят“. В тази сложна обстановка трябва да си даваме сметка, че в бързо променящия се свят бързо се променят и държавни позиции. Например доскоро Турция бе близка с Путин, но сега застава твърдо зад териториалната цялост на Украйна. Едва ли е случайно, че Анадолската агенция даде гласност на военното сътрудничество между Хърватия, Косово и Албания. Но в Западните Балкани специфични интереси имат Гърция, Румъния, Австрия, Германия, Франция. Българската дипломация трябва да се поучи от грешките в миналото и да формулира ясно и активно да отстоява националните ни интереси, а не да се снишава.

- Получава се нещо интересно – две натовски държави – Хърватска и Албания в съюз срещу друга страна-член на НАТО, Унгария?
- Или Унгария срещу Хърватска и Албания? И двата варианта са тревожна констатация, която показва, че ситуацията в НАТО се променя. Например сръбският президент Вучич твърди, че Албания и Хърватия не са информирали НАТО, че пристъпват към регионално военно сътрудничество с Косово. Подобна информация би следвало да е секретна. От къде в Сърбия знаят за нея? Доскоро имаше сигнали, че от Скопие има теч на класифицирана информация на НАТО към Сърбия. Вече възниква въпросът дали само от там? В тези условия ми е трудно отстрани да давам рецепти, но трябва да се положат максимални усилия за съхраняване на евро-атлантическото сътрудничество и солидарност на базата на споделени ценности, в т.ч. и традиционни, а също така и на реализъм за рамките на възможното, а не на абстрактните добри, но нереалистични пожелания.

- Може ли Балканите да станат отново барутен погреб на Европа? Дали някой не иска точно това?
- Замислих се над думата „отново“. Първият военен конфликт в Европа след Втората световна война е тук на Балканите. Това е гражданската война в Гърция 1946-1949 г. До края на ХХ век не бе премахнато състоянието на война между Албания и Гърция. Ами второто разпадане на Югославия след 1990 г., ами войната за независимост на Косово! Балканите през последните два века постоянно са огнище на конфликти. Трябва да бъдем много внимателни и да имаме решения за различните сценарии, а не да разчитаме на само един.

Нашият гост
Доц. д.н. Спас Ташев е завършил международно икономическо сътрудничество в УНСС и основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР. Доктор по демография и статистика (2015), доцент по демография и статистика (2018) и доктор на историческите науки (2025). Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционна сигурност. Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие. Ръководител е на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Автор е на редица публикации у нас и в чужбина. Съпредседател е на Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония и приятели.