Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, пред „Труд News”: Лекуваме психично болните в коптори

Няма да разрешим на нито една партия да яхне протеста ни

Обществото ни се психопатизира

Лекарите от държавните психиатрични болница започнаха протест с искания за човешки условия на труд и заплащане. Дали ще бъдат чути и защо българинът е толкова агресивен напоследък, разговаряме с д-р Цветеслава Гълъбова.

- Д-р Гълъбова, какви са исканията ви и смятате ли, че ще бъдат чути от политиците?
- Ние искаме да бъде създадена и внедрена система за оценка на медицинските специалисти, работещи в държавните психиатрични болници, 50% увеличение на заплатите и да се включи ежегодна индексация. И не на последно място – трудът ни да бъде признат за втора категория. Смятаме, че исканията ни ще бъдат чути, защото ние няма да няма да останем само с този тридневен протест, който има символичен характер, твърдо сме решени да доведем нещата докрай. Имаме подкрепата на Българската психиатрична асоциация, а се включват и колеги от другите видове лечебни заведения. Ако не бъдем чути, ще стачкуваме, доколкото ни позволява законът. Няма да оставим пациентите си без грижа, протестиращите ще бъдат хора в свободен ден или в отпуска.

- Кой е виновен за тежкото състояние на психиатричните болници и психиатричната помощ?
- Виновни са всички управляващи от 25 г. насам, когато започна първата реформа в системата на здравеопазването през 2000-та година, когато беше въведен здравно-осигурителният модел на финансиране. Оттогава всички управляващи от всевъзможни коалиции, сглобки, съвместни управления, еднолично управляващи, са виновни. Затова казваме, че нашият протест е с политически искания, защото това, което искаме е въпрос на здравна политика, но не е партиен протест и няма да разрешим нито една партия да го яхне.

- Реформа ли искате или просто повишаване на заплатите?
- Разбира се, че има нужда от реформа, но най-съществената част от нея е да се подобри кадровото състояние на системата. Освен, че работим в мизерни условия на труд, в едни коптори, наречени лечебни заведения, ние нямаме хора, това е големият проблем на българската психиатрия. Нашата специалност не изисква някакви скъпи апаратури, скъпи изследвания, медикаменти, но изисква много повече хора, които да са високо мотивирани. Знаем, че има 2 мотивационни стълба – единият е заплащането, другият е кариерното израстване. И двата при нас са силно разклатени. Ние имаме нужда от в пъти повече хора и от в пъти по-добро заплащане. Ако тази реформа се направи, тогава системата ще се подобри също в пъти, грижата за психично болните – също. Тук говорим и за липсата на системна извънболнична грижа, която не е само осигуряване на лекарства. Има един биопсихосоциален момент на обгрижване на психично болните хора и от него ние сме изпълнили само първата компонента – биологичната. Тоест – медикаментите, там наистина сме на световно ниво. Всичко най-добро за лечение на тези заболявания е достъпно, има го у нас и пациентите го получават безплатно по Здравна каса. Но оттам нататък – социалната рехабилитация я няма. Тя се осъществява от много медицински и немедицински специалисти, които трябва да са отлично заплатени. Това са клинични социални работници, психолози, арттерапевти, трудотерапевти, водещи на случаи, медицински сестри. Тези хора просто ги няма, недокомплектът от психиатри в България  е 560. Ние по регистрация сме някъде около 530, значи недокомплекът е 100%. При медицинските сестри пък е пълна катастрофа, там възрастта е над 60 г. В момента в отделението ни за мъже с остри психози, което е най-тежкото отделение в една психиатрия, имаме петима санитари – 4 мъже и 1 жена. И на смяна остават една сестра с 1 санитар на 30 много тежко болни мъже. В нашата болница сега е човекът, който е нападал жени по ул. „Оборище“, мъжът, която е нападнал метеоролозите. И как да се охраняваме? Или нашият живот е по-евтин и по-ненужен от живота на депутатите?

- Но бюджетът не е окончателно приет, откъде да дойдат парите?
- За депутатите се намериха по 800 лв. за автоматично увеличаване на заплатите, а на нас ни се казва – няма. Защо няма? Защото сме учили по-малко? Защото сме по-малко специалисти? Всички, които работят в тази система го правят, защото са отдадени. Погледнете хората на протестите – това са възрастни хора, много - в пенсионна възраст и продължават да работят. Затова казвам, че ние няма да отстъпим. Ако трябва, ще стигнем до колективна оставка на всички работещи в държавните психиатрични болници. И не да ни питат тогава какво ще правят 2100 болни. И това е грижа на държавата, принципал на тези болници е министърът на здравеопазването. Този, или друг министър да мине един път да ги наобиколи и да види на какви коптори е принципал. Това не може да продължава така.

- Прави ли са правозащитниците, които твърдят, че правата на психично болните се нарушават драстично?
- Когато ни правят проверки от правозащитни организации и от кого ли не, се набляга на правата на болните. Чудесно, съгласни сме, нарушават се правата им, защото се лекуват в мизерни условия и от немотивиран персонал. Затова казах, че докато не се оправят нещата с персонала, системата няма да тръгне. Да направят едни човешки сгради с нормални за 21-ви век битови условия, да се осигури много персонал. За сравнение ще кажа, че в Европа, към която ние се причисляваме ужким не само географски, съотношението персонал – болни в едно отделение е от 1 към 1, до 1 към 3. Тоест 1 човек от персонала отговаря от 1 до трима болни. Бях в психиатрична клиника в Мюнхен, където има 50 болни и 50 души персонал на смяна, което означава, че там има поне 250 души персонал. За сравнение ще кажа, че в нашите отделения има 1 сестра и 1 санитар на 30-40 болни. За какво качество говорим? И всичките проверяващи така и не отбелязаха този факт и не настояват пред министерството да ни даде пари, с които да назначим хора. В държавните психиатрични болници дори все още не сме започнали да изплащаме минималната за страната работна заплата, защото няма бюджет. Е, как автоматично за Народното събрание има бюджет, а за нас няма? И същевременно ние сме постоянно длъжни и постоянно виновни. Обществеността казва – що не ги държите, правозащитниците – що ги държите. Въпросът е не защо тези хора са сред нас, а защо са в този вид сред нас. В Западна Европа няма да разпознаеш психично болните на улицата. Те са добре гледани, обгрижени, следи се редовно да си приемат медикаментите, посещават дневните центрове, много от тях работят. Това са все неща, които у нас ги няма.

- Какво отключи толкова много агресия у българите?
- Простотията. Нашето общество, за съжаление, се психопатизира. Всичко започва от ранна училищна възраст. Берем плодовете на свърхлибералното възпитание. Ние от макаренковската парадигма за възпитание се метнахме в другата крайност - да не казваме „не“ на децата, всичко да им е позволено, като се направи забележка на дете, виждате какво става – то са репортажи, то е страшно. Накарахме учителите да се чувстват виновни, че не са ни възпитани децата, все питаме институциите какво правят. Ами институциите в една държава са производни на обществото. След като обществото е такова, какви да са институциите. Значи този, който бие жена си вкъщи или жена, която неглижира семейството си, какви ще бъдат там, където работят – ами същите. Отвсякъде ни залива агресия, виждате, че се бият даже в парламента. Какво да очакваме от хората надолу? Нали това са еманацията на нацията - тия 240 души, някои от които не могат да говорят правилен български.

- Психично болни ли са двамата млади хора, които са убивали животни, снимали са клипчета и са ги продавали?
- Експертизата ще каже дали имат психическо разстройство. Със сигурност не е нормално това поведение, но дебело подчертавам, че не всяко ненормално поведение е психична болест, тоест психоза. При психозата хората не разбират какво вършат и не носят наказателна отговорност, но при психопатията разбират и носят. И най-вероятно тези двамата са психопати. Психопатията не е болест в клиничния смисъл на думата, тя не съдържа психопатология, т.е. налудности, халюцинации и т.н. Голяма част от психопатите са в затвора, защото психопатията предполага асоциално и антисоциално поведение. Така че тези двамата предполагам, че са точно такива, ще им се направи в хода на наказателното производство експертиза и ще се установи дали има болест, но съм почти сигурна, че тези хора нямат болест, а психопатия. Тя се лекува най-успешно в затвора. Психопатите са хора, които не се интересуват от емоциите на другите, те са готови да преминат през трупове в прекия и преносния смисъл на думата, за да постигнат удоволствено изживяване, включително и финансово задоволяване. Психопатията не е психично заболяване, тя е лош характер. Това са прости и лоши хора, които искат да причиняват болка на другите.

- Има и много интелигентни психопати.
- Има разлика между рационален, емоционален и социален интелект. И взаимосвързаността между тях не винаги е право пропорционална. Високият рационален интелект, който се придобива с образованието, не е право пропорционална зависимост на високия емоционален интелект, който определя нашата способност да познаваме собствените си емоции и да можем да ръководим тяхната изява. Социалният интелект представлява нашата способност да контактуваме адекватно с хора от различни социални слоеве. Високият рационален интелект, образованието, не предполага автоматично висок емоционален и социален интелект, това са различни неща.

- Има ли връзка между психичното и физическото здраве?
- Разбира се. Всеки един от нас е едно цяло, ние сме едни микросистеми. И нашата биология е в пряка връзка с нашата психика. Трябва всичко да ни е здраво, за да сме цялостно здрави. Не случайно Световната здравна организация има един слоган – няма здраве без психично здраве. И когато някаква част от нас страда – дали физическата, дали психическата, цялото ни тяло страда. Друг е въпросът дали ние можем да интерпретираме мислите, чувствата и преживяванията като болест и като необходимост да потърсим компетентна помощ от съответния специалист.

- Но много хора се срамуват да потърсят за себе си и близките си психиатрична помощ.
- Защото обществото е наложило и продължава да налага стигма. Защото същото това общество, както има негативно отношение към хората с психично разстройство, има такова отношение към нас, които се грижим за такива болни. Казват ни, че ставаме като пациентите си. Аз винаги ги питам – добре, ние ако сме такива, защото контактуваме с психично болни, вие от какво сте такива? Обществото ни е незряло, казвам го с огромно съжаление, защото съм част от него. Правя каквото мога да ограмотя хората, че не бива да се плашат от психично болните.

- Много от психично болните са самотници, кой трябва да се грижи за тях?
- По белия цивилизован свят, към който ние географски принадлежим, за психично болните хора е създадена една система от грижи, основна фигура в която е т.нар. водещ на случая. Той се занимава с 10-12 психично болни хора. Те си живеят по къщите, но той има за задача да им се обажда, да ги подсети да отидат на лекар, ако трябва да ги придружи, да им помогне в ежедневието да си платят сметките, да отидат до банката. В този свят има дневни центрове във всяка община, т.е. в София би трябвало да има 24 такива, а те са 2 с по 30 места. Та за тези хора се грижат водещите на случаи, затова казвам, че нашата система изисква много, много хора. Например заболеваемостта от шизофрения е 1%. Това означава, че в София живеят около 12 000 човека, болни от шизофрения. Да речем, че половината от тях нямат вече близки и за тия 6000 души ни трябват поне 500 клинични социални работници, ама не на минимална работна заплата, а с 4000 лв. на месец.

Нашият гост
Д-р Цветеслава Гълъбова е завършила Медицинския университет в София  и бизнес администрация в УНСС. От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 г. е директор на лечебното заведение. Тя е съдебен експерт по психиатрия повече от 20 г. и национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.