Новият военен съюз между Хърватия, Албания и Косово отразява изключително високото ниво на нестабилност и несигурност в региона на Западните Балкани. Те търсят допълнителни гаранции за тясно сътрудничество помежду си в двустранен формат, като основната причина са действията на новата американска администрация и все по-националистическата политика на сръбския президент Александър Вучич.
Това каза Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик" по Bloomberg TV Bulgaria.
"Очевидно тези страни търсят допълнителни гаранции за тясно сътрудничество в двустранен формат извън рамките на НАТО и на Европейския съюз. Още повече, както казахме, възможността да бъде привлечена една държава, която не е член към момента нито на НАТО, нито на Европейския съюз, е на дневен ред", посочи Иванов.
В допълнение към действията на новата американска администрация, сръбският президент Александър Вучич провежда все по-националистическа политика, защото вижда, че управлението му е отслабено. По този начин се дава тласък и на добре известните отношения между Сърбия и Унгария. добави той.
"Сърбия, която от няколко години заявява, да се превърне в първа военна сила на Западните Балкани, очевидно предизвиква притеснения. Тази все по-националистична политика предизвиква опасения в съседните държави. Те също, естествено, търсят някакво решение и гаранции в този подход.
Проблематичното е, всъщност, че имаме две държави членки на НАТО, които ще се оказват в момента, чисто политически, на различни страни. И това в крайна сметка може да блокира организацията, в случай че трябва да бъде взето някакво решение по отношение на изпълнението на ангажименти, които НАТО има и е поело, като например поддържането на мира в Западните Балкани", каза още Иванов.
Относно създаването на общоевропейска армия, събеседникът посочи, че това ще бъде много трудна задача, защото това ще изисква много високо ниво на политическа интеграция, което към момента не съществува.
"Тези усилия за създаване на Обща Европейска армия ще отнемат време, но е възможно в бъдеще да се стигне до такова решение, ако бъде постигнато съгласие по общата външна политика. За момента акцентът е върху укрепването на военните способности на страните-членки на ЕС и тяхното сътрудничество", обясни военният експерт.
На въпрос отдалечава ли се Европа като от идеята за разполагане на мироопазващи контингенти, съставени от европейски сили, без да бъдат поставени гаранции за сигурност от САЩ, събеседникът обяси, че това би изпратило изключително лош сигнал към Русия. Той допълни, че това ще ѝ покаже, че Европа не е готова за подобни дейстия, но и че подобна операция ще е свързана с множество трудности като се започне от осигуряването на логистиката и се стигне до намирането на необходимия брой персонал, който да участва в нея.
"Европейските страни не трябва да тръгват по лесния път, както през всички тези години, защото той само влошава ситуацията", смята Ивайло Иванов.