Епично шоу с Том Круз на Лазурния бряг

Летящ старт за “Топ Гън 2”

“Златна палма” за мегазвездата

Находчивите начини, по които се представят касовите филми в Кан, могат да се изучават в лекциите по реклама, но премиерната промоция на новия хит на Том Круз - “Топ Гън: Маверик”, надмина всички досегашни подвизи.

Докато дефилираше по червения килим, Круз бе приветстван не от какво да е, а от представителната ескадрила на френските ВВС. Цели 8 изтребителя направиха 2 кръга над залива на Кан и Фестивалния дворец, изписвайки в небето цветовете на френското знаме! Впечатляващо е твърде мека дума за изживяването, на което ставаш свидетел ненадейно, защото тази акция бе пазена в тайна.

Осем изтребителя направиха 2 кръга над залива на Кан и Фестивалния дворец

А преди да представи новия си филм, Том Круз даде много интригуващ “Урок по кино” (както е озаглавен този модул във фестивалната програма) пред препълнена зала.

През годините съм присъствал на разговори със зрители или на пресконференции и с други големи звезди на днешното кино, но определено Том Круз е суперзвездата с най-естествено и нормално поведение - без грам поза или зле прикрита надменност.
“За мен е привилегия да бъда с вас в тази кинозала и да виждам очите ви”, изтръгна аплодисменти от присъстващите още с първите си думи Круз.

На въпроса “Как в годините на успешната ви кариера еволюира отношението Ви към киното като изкуство?”, Круз разказа подробно как от 4-годишен е имал ясното желание някой ден да стане актьор. Мечтаел е за приключения, даже (вдъхновен от филм, естествено) си е направил парашут от чаршафи и се опитал да скочи от покрива на къщата им. Здравата се е поохлузил, но не се е наранил сериозно. Като дете е продавал коледни картички из квартала и всичките си спестени пари е давал за билети за кино.

Едва 18-годишен, само година преди да получи първата си роля, вече се мотае по снимачните площадки и любопитства да изучи всеки аспект от професията - не само актьорската игра, но и работата на операторите и монтажистите. На няколко пъти изтъкна, че познава процеса на създаване на филми издъно благодарение на щедростта на майсторите, които са споделили с хлапак като него знанията си без да го напъждат. Сред споменатите имена бяха отличения с “Оскар” актьор Джордж Скот (Патън) и режисьора Сидни Полак.

“Целта ми винаги е била да бъда умел в много неща”, изтъкна той желанието си да задълбочава познанията си за правенето на кино и до ден днешен.

“Аз правя филми за голям екран. Киното е моята любов, моята страст, и всички мои филми са правени с мисъл за публиката. Още от съвсем млад научих, че е важно да работиш с мисълта за гледната точка на другия - от партньорите си в екипа до зрителите.” “Обичам да ходя на кино с обикновена публика. Нахлупвам шапката си, за да не разсейвам останалите с присъствието си, и бързам да гледам филмите, които ме вълнуват, веднага щом излязат по кината.”

За ценноста на всеки един от ангажираните в неговите филми Круз каза: “Опитвам се да използвам уменията на целия екип за красотата на киното.”

Том Круз с Дженифър Конъли на червения килим

Изненадата на вечерта бе връчването на Круз на почетна “Златна палма” - награда, която не беше обявена предварително като тази на Форест Уитакър например. Той така и се казва на френски този приз - “Палм д’Ор Сюрприз”.

Ефектен завършек на целия ден, посветен на Том Круз, бе 20-минутна заря над “Кроазет”, озвучена от музиката на новия Топ Гън.

„Кълцай“ разочарова ценителите

Джулиан Мур беше звездата, специално поканена тази година да открие фестивала. След което станахме свидетели на най-лошия филм, избран за откриване на Кан поне в последните 10 години. Кълцай на носителя на “Оскар” за Артистът Мишел Азанависиус би трябвало да бъде пародия на зомби филмите (освен че е и римейк на култова японска комедия от 2017 г.). Поне в първия един час на прожекцията пред цялата световна преса не чух никой в залата да се смее. Въпреки, че мнозина (очевидно и директора на фестивала Тиеро Фремо е сред тях, избирайки подобно творение за откриване) определят Кълцай като филм “за любовта към правенето на кино”, аз лично се подписвам под сполучливата рецензия на сп. “Variety”: “Филмът толкова отчаяно се опитва да отдаде почит на лошото кино, че просто се превръща в типичен негов пример (...) Опитвайки се да достигне високото ниво на Ед Ууд на Тим Бъртън, Кълцай изглежда по-скоро като Ед Ууд, заснет от самия свой герой (обявения от филмовата история за най-прочут калпав режисьор на всички времена Ед Ууд).