Жан-Пол Белмондо: Златният лъв

Най-старият кинофестивал в света – този в плаващия град Венеция – почете един от най-великите европейски актьори на XX век със своя „Златен лъв“ за цялостно творчество. Този легендарен изпълнител е Жан-Пол Белмондо, а наградата едва ли може да бъде по-подходяща за някой друг. Жан-Пол Белмондо е Златният лъв на френското кино с влияние, разлято между десетилетия и континенти.

На 83 години Жан-Пол Белмондо се е оттеглил от активна актьорска работа и не се е снимал в нищо значимо от 2009-а година. По време на награждаването си във Венеция той си спомни как си е търсил работа в Рим преди повече от половин век и е търсил легендарното студио Чинечита. После се върнал в Париж, а скоро дошло и предложение от големия италиански режисьор Виторио Де Сика да го снима заедно със София Лорен в „Чочарка“. Това е един от многото легендарни заглавия от пребогата визитка на Белмондо. Той става световна звезда още преди да навърши 30 години с главна роля в шедьовъра „До последен дъх“ на легендарния френски режисьор и естетически революционер Жан-Люк Годар. Филмът бележи бурното начало на „Френската нова вълна“ в киното, а чаровният и атлетичен френски грозник Жан-Пол Белмондо става импозантното лице на движението. Той обаче твърди, че така и не успява да разбере какъв точно смисъл влагат хората в термина „нова вълна“.

През 1965-а година Белмондо прави още един знаменит филм с Годар - „Лудият Пиеро“. Скоро той е обявен за най-голямата звезда на френското кино след Жерар Филип. Заедно с Ален Делон, Белмондо олицетворява европейската класа, а тяхната слави е внушителен отговор на Холивуд.

През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век Белмондо е на върха на своята кариера и участва в разнообразни филми. Освен в примери за арт кино ала „До последен дъх“ Белмондо доминира в европейския екшън и става известен с това, че държи сам да изпълнява повечето от опасните каскади по време на снимки. В „Мъжът от Рио“ той прави роля, близка до тази на шпионинът любовник – Джеймс Бонд.

Екшън филмите пасват като ръкавица на авантюристичната и спортна природа на Жан-Пол Белмондо. Още като дете той е много по-привлечен от спорта отколкото училището, играе много футбол и се боксира. През 1949-а прави аматьорския си дебют на ринга в Париж и успява да нокаутира своя противник още в първия рунд. Кариерата му на боксьор е успешна но много кратка, той се оттегля непобеден след три поредни срещи, завършили с нокаут за неговите опоненти. „Спрях да се боксирам когато видях, че лицето, което ме гледа от огледалото се променя“, споделя по-късно актьорът.

Смяната на жанровете е любимо занимание на Белмондо. Във Венеция той каза: „Винаги съм се забавлявал във всеки филм, в който съм участвал. Обичах да сменям жанровете- романтичен, полицейски като например ”Борсалино” Между другото, и в живота е така- един ден плачеш, друг се смееш.”

Белмондо не е от хората, които се връщат постоянно назад в миналото и съжаляват за пропуснати моменти и възможности. Той е съгласен с една реплика на своя колега Марлон Брандо, че „съжалението и излишно в живота“. „Всичко, което съм искал да направя в личния си живот, и в професионалния съм го направил. Не мисля никога за миналото си. Само напред, напред, напред.”

Французинът остави трайна следа и в театъра

Белмондо винаги е бил ценен високо и като театрален изпълнител. В края на 80-те години на миналия век той се връща на сцената след 26 години пауза. По-късно споделя, че винаги е желал да се върне към театъра и да играе пред жива публика. „След девет години работа в театъра един ден дойде Годар, който ми предложи киното. Убеди ме, направихме филма “До последен дъх” и той стана началото на моята кариера.”, разказа Белмондо във Венеция по време на награждаването си.