За три години заплатите нараснаха с 37,9 на сто

Много хора не работят заради твърде ниско според тях възнаграждение

Приходите от такси и комисиони достигат почти 1,8 млрд. лв. и нарастват с 18,5% за година

Намаляват разходите, като заменят труда с капитал

Един от най-важните елементи на общата среда за бизнес във всяка икономика е състоянието на пазара на труда.

Националният статистически институт наскоро обяви официално предварителните данни за работните заплати и броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, което дава възможност за изследване на случилото се през 2022 г. в тази област.

Възстановяването на икономиката от кризата, предизвикана от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, беше основен движещ фактор на пазара на труда през 2022 г. То спомогна за пречупване на негативната тенденция след 2019 г. на намаляване на броя на наетите в икономиката лица. Нарастването обаче беше в рамките на статистическата грешка (едва 0,2% на годишна база), въпреки че икономиката растеше с умерени темпове при висок темп на инфлация.

По-дългосрочно действащите фактори, за съжаление, оказват негативно влияние върху пазара на труда. Демографското развитие показва постоянно намаляващ брой на населението на страната, което се съпътства с все по-малък брой хора в трудоспособна възраст. Отрицателният естествен прираст (значително по-висока смъртност спрямо раждаемост) се съчетава с миграция на населението най-вече към страните от Европейския съюз (но също така Великобритания и Съединените щати). Както показаха данните от преброяването на населението, проведено през 2021 г., броят му непрекъснато намалява. Така според данните на Евростат през периода след 2013 г. населението на страната намалява с 0,7% годишно, а само през 2021 г. спадът е с 1,1%.

Друг важен фактор за пазара на труда е наличието на хора извън работната сила (т. нар. обезкуражени лица), т. е. такива, които нито работят, нито търсят работа, както и на неформалната заетост. Броят на тези лица зависи както от регулациите на трудовия пазар - минимална работна заплата, минимален осигурителен доход, почасови договори и т. н., така и от знанията и уменията на самите тях. Понякога техните мотиви да не работят са свързани с получаването на твърде ниско според собствената им преценка възнаграждение. Системата от социални помощи също влияе, тъй като може да се окаже, че човек, който работи и поради това не получава помощи, може да реализира почти еднакъв доход с този, който получава, но не работи. Рационалното поведение в такива случаи предопределя избора.

Резултати през 2022 г.

Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2022 г. е по-висок с 0,2%, отколкото през предходната, но профилът по тримесечия показва забавяне. Докато през първото тримесечие темпът на растеж е 0,9%, то през следващите е съответно 0,2% и 0%, а през последното вече се реализира спад от 0,2% на годишна база. Разбира се, наетите лица не дават пълната картина на трудовия пазар, но това развитие е показателно за забавянето на растежа на икономиката.

Интерес представлява също така какво се случва с броя на наетите лица според вида икономически дейности и в регионите. При почти половината от икономическите дейности според класификацията на НСИ през 2022 г. се реализира спад на броя наети лица. Сред по-значимите от тях са селското стопанство, добивната и преработващата промишленост, комуналните услуги, строителството, търговията, финансовите дейности. В някои от тях се реализират печалби, а добавената стойност се повишава, но се наблюдава стремеж за оптимизиране на разходите, сред които персоналът е ключов елемент. Въвеждането на нови технологии и повишаването на цената на труда логично водят до инвестиции, при които се случва замяна на труд с капитал и това се отразява позитивно на производителността.

Броят на наетите лица в сектор “Държавно управление” леко се понижава (-0,9%), но за сметка на това тези в обществения сектор се увеличават. Всъщност последното представлява трайна тенденция. Данните след кризата с COVID-19 показват, че докато в частния сектор през периода 2019-2022 г. броят на наетите лица се е понижил с 8%, то през същия период в обществения сектор наетите са се увеличили с 1,4%. Така при (рязко) свиващо се население хората на бюджетна издръжка стават все повече и това дава отражение върху държавните разходи и бюджетния дефицит.

Като цяло въздействието на COVID-19 кризата и последиците от нея върху броя на наетите лица е негативно. През 2022 г. те са били с 5,9% по-малко отколкото през 2019 г., като едва в 4 икономически дейности се регистрира повишение през посочения период. Това са информационните и комуникационните технологии (+12,5%), здравеопазването (+10,9%) и образованието (+0,5%), докато в сектор “Държавно управление” броят е почти непроменен. При останалите сектори се регистрират спадове, като най-драстични са те при хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти, строителство, култура, спорт и развлечения, където надвишават 10% за периода.

Броят на наетите лица през 2022 г. се увеличава в половината от регионите за планиране - Северозападен, Североизточен и Югозападен. До голяма степен при първите два района резултатите се дължат на ниската база от предходната година, докато в последния традиционно позитивно влияние оказва столицата. Разпределението по области е сходно. С най-голямо процентно нарастване на наетите лица се отличават областите Смолян, Видин, Добрич, Шумен и Софийска, докато най-голям спад през годината е налице в Хасково, Кюстендил, Силистра, Сливен и Кърджали.

По-дългосрочната картина във всички региони на планиране и всички области показва спад на броя наети лица. През 2022 г. спрямо предкризисната 2019 г. понижението е най-голямо в Югоизточния и в Североизточния регион. Освен това в областите Велико Търново, Русе, Варна, Търговище, Бургас, Сливен, Стара Загора, Благоевград, Кюстендил, Софийска, Пазарджик и Хасково спадът надвишава 6,5% за посочения период. Най-ниски са спадовете в Кърджали, Перник, Шумен и Габрово.

Работни заплати

През последното тримесечие на 2022 г. се реализират рекордно високи средни за икономиката заплати. Съответно през месеците октомври, ноември и декември средната брутна заплата за страната е 1839 лв., 1851 лв. и 1947 лв. През декември традиционно се раздават и годишни бонуси и затова заплатите на някои служители са по-високи, отколкото през останалите месеци.

Общо за икономиката годишната средна брутна заплата през 2022 г. достига 20 870 лв. (за пръв път превишава 20 хил. лв.). Така реализираният темп на растеж спрямо предходната година е 13,7% средно за икономиката. Някои от дейностите, при които растежът на заплатите надвишава средния, са селско и горско стопанство, търговия, хотелиерство и ресторантьорство, административни дейности, култура, спорт и развлечения. При тях, въпреки по-високия растеж, заплатите остават (значително) под средната за страната. Така най-нископлатени са работещите в секторите хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство, строителство, комуналните услуги, транспорт и съобщения и др.
При някои от тях обаче вероятно са налице големи разминавания между декларираните заплати и действително реализираните доходи - особено при хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти, селско стопанство и строителство. Така неформалната икономика въздейства значимо както върху официалната заетост, така и върху декларираните доходи.

Най-високи са брутните заплати в информационните и телекомуникационните технологии, където годишната им стойност за пръв път надвишава 50 хил. лв., докато в следващите ги дейности - финансово посредничество и производство на електрическа и топлинна енергия - те са съответно 32 хил. лв. и 30,7 хил. лв.

Според данните на НСИ инфлацията според индекса на потребителските цени през 2022 г. е била 13,7% средно за годината. Това означава, че всички дейности, при които растежът на заплатите надвишава темпа на инфлацията, покупателната способност се е запазила или дори е нараснала. Най-голяма загуба на покупателна способност (тоест понижаване на реалния доход от заплата) се е реализирала в дейностите здравеопазване, доставяне на води, канализационни услуги и управление на отпадъци и образование.

Като цяло реалните заплати са се понижили в обществения сектор (-5,4%), докато в частния растежът съвпада с темпа на инфлация, тоест покупателната способност средно за сектора не се е променила. Посоченото развитие обаче дава основание на работещите в обществения сектор да изискват индексиране на заплатите през настоящата година. По принцип източник на трайна инфлация (освен повишаването на паричното предлагане) е повишаването на заплатите при ниска безработица, така че този фактор вероятно ще продължи да е в сила поне в краткосрочен период.

По-дългосрочното развитие показва, че спрямо 2019 г. през 2022 г. е налице повишаване на заплатите във всички икономически дейности, като средният темп е 37,9%. Малко по-нисък е растежът в частния сектор, докато този в обществения е 40%. Най-бързи растежи се реализират в сектор “Държавно управление”, при административните дейности, информационните и комуникационните технологии, образованието и здравеопазването. Важен фактор за това е политиката на управлявалите през периода редовни правителства, които се погрижиха бюджетните служители да бъдат добре платени.

Възнагражденията на учителите се превърнаха в основна политика по доходите, като основната цел е постигната - те да надвишават средната за страната заплата.

Друг важен показател, характеризиращ пазара на труда, е коефициентът на безработица. Наличните до момента данни са от Агенцията по заетостта и показват, че в течение на 2022 г. безработицата е варирала около 4,5%, като в края на годината е достигнала 4,7%. Това означава, че този показател отбелязва средногодишно ниски стойности. Заедно с относително високият растеж на заплатите това е признак за затегнати условия на трудовия пазар. През настоящата година тази ситуация е възможно да се промени поради забавянето на растежа на икономиката (вероятността за спад в някои от тримесечията не е пренебрежима), но все пак растежът на средните заплатите ще е достатъчен, за да компенсира официалната инфлация.