Един от най-последователните противници на провежданата политика на македонизация
В софийски вестник бе публикуван материал със сензационното заглавие „Мръсните тайни на БГ история: Разработка „Главорез“ на ДС - Иван Михайлов избягал от България, скрит в ковчег“. Публикацията се позовава на различни полицейски и оперативни документи - служебни доклади, разпити, агентурни сведения и разработки от 30-те, 50-те и 70-те години. Проблемът не е в използването на архивите, а в представянето им като последна инстанция на историческата истина.
В действителност всяка специална служба работи едновременно с проверени факти, оперативни версии, агентурни сведения и аналитични оценки. Архивите на ДС са ценен исторически извор, но трябва да се четат в контекста на своето време и не могат да бъдат използвани изолирано от дипломатическите архиви, личните фондове, чуждите разузнавателни документи и свидетелствата на съвременниците.
И преди, и след 1944 г. държавните служби имат политически основания да преследват Иван Михайлов. След преврата на 19 май 1934 г. ВМРО е забранена, тъй като е пречка пред политиката за сближаване с Югославия. След установяването на комунистическия режим причините вече са други - Иван Михайлов е един от най-последователните противници както на комунизма, така и на провежданата политика на македонизация.
Темата не ми е чужда и по лични причини. Като потърпевш се питах какво означава оперативната линия „промакедонски национализъм“ в архивите на ДС. Интересът ми не беше случаен - и аз самият бях разработван по тази линия. Архивите показват, че понятието нерядко е използвано и за хора, които открито са се определяли като българи и са се противопоставяли на югославския македонизъм. Това само по себе си показва колко внимателно трябва да се работи с категориите на политическата полиция.
През последните години имах възможност да се запозная с част от личния архив на Иван Михайлов в Рим, с документите на Македонските патриотични организации, както и с разсекретени американски материали. Съпоставката между тези източници показва, че редица политически оцветени представи за Иван Михайлов се нуждаят от сериозна преоценка.
Какво всъщност доказва разработката „Главорез“?
Публикацията започва със сведения, че през 1971 г. Държавна сигурност открива разработката „Главорез“ заради предполагаемо активизиране на „михайловистите“ в България. От публикуваните документи обаче не става ясно дали подобна нелегална организация изобщо е съществувала. Представени са агентурни сведения за разговори и намерения, но не и доказателства за реално развита дейност.
Самата разработка разкрива друго - повече от три десетилетия след разтурването на ВМРО Иван Михайлов продължава да бъде възприеман от ДС като опасен политически противник. Особено показателно е, че в архивите е записано как според самия него дейността му е насочена „преди всичко към запазване на българската народност в Македония от унищожение“. Това не е негова публична декларация, а констатация в документ на Държавна сигурност, която би трябвало да опазва българския национален интерес.
От ковчега до Странджа
Най-сензационната част от публикацията е посветена на твърдението, че Иван Михайлов бил пренесен до Турция в ковчег. Но така сензацията измества действителната история. След като достигат района на село Факия, Иван Михайлов и Менча Кърничева продължават сами пеша към турската граница. В последния момент пред тях се появява въоръжен овчар. След кратък разговор се оказва, че това е стар участник в македоно-одринското революционно движение. Вместо да ги предаде, той ги превежда по безопасен маршрут през границата.
Двамата незабавно се явяват пред турските власти и искат политическо убежище.
Скоро след това турската държава им предоставя закрила. Самият факт, че срещу Иван Михайлов се подготвят международни операции, а Турция му осигурява охрана, показва, че той е възприеман като значим политически фактор, а не като обикновен беглец.
Един неизвестен документ хвърля нова светлина
Сред документите от личния архив на Иван Михайлов, предоставени ми от неговия дългогодишен личен и политически сътрудник Вида Боева-Попова, се откроява един досега непубликуван. Това са подробните записки, водени от Менча Кърничева по време на разговора на Иван Михайлов с американския историк и балканист Джеймс Ф. Кларк, проведен във Виена на 6 юли 1948 г. Документът е особено ценен, защото съдържа непосредствен запис на разговор по най-оспорваните въпроси от биографията на Иван Михайлов.
В разговора Джеймс Ф. Кларк, работил през войната в Управлението на стратегическите служби на САЩ (OSS), а по-късно ръководител на Балканската секция в Държавния департамент, поставя важни въпроси - за отношенията с Германия, за събитията през войната, за посещението в Скопие през септември 1944 г. и за обвиненията на комунистическа Югославия срещу ВМРО. Иван Михайлов не избягва нито една тема. Напротив - настоява всяко обвинение да бъде проверено чрез документи и конкретни факти. Иван Михайлов изтъква, че ВМРО не създава военна част, воювала срещу съюзниците, че не могат да бъдат посочени жертви на организацията през този период, че негови съратници не получават високи държавни постове.
Особено важен е разговорът за посещението в Скопие през септември 1944 г. Михайлов обяснява, че германците настояват той да оглави проекта за „независима Македония“, но той отказва да легитимира една конструкция, лишена от реални политически и военни предпоставки. След изложението му Джеймс Кларк обобщава: „Това са факти и те трябва да се направят достояние даже с подробности във Вашингтон.“
Три години след края на войната американската страна очевидно не се задоволява с обвиненията, а търси доказателства за изясняване на истината.
Този интерес продължава и по-късно. Разсекретени документи на ЦРУ от 1953 и 1954 г. разглеждат Македонските патриотични организации като продължение на политическото движение около Иван Михайлов и го определят като негов водещ представител. Това означава, че американските служби са го разглеждали като действащ и значим политически фактор.
На 3 юли 1966 г. Джеймс Кларк отново се среща с Иван Михайлов. По повод настъпващата нова 1967 г. той му пише писмо, в което казва: „аз си създавам значително уважение за „Ванчо“... Спомням си за последното ми пътуване до Рим с голямо задоволство“.
Историческите личности не се нуждаят нито от героизация, нито от демонизация. Но те заслужават да бъдат оценявани въз основа на всички налични документи. Разработката „Главорез“ на комунистическата Държавна сигурност не е биография на Иван Михайлов. Историята не се пише чрез подбиране само на онези документи, които потвърждават предварително произнесена присъда. Това не е пътят за доближаване до историческата истина.
Този въпрос не е само академичен. Некритичното използване на архивите на ДС има и конкретни последици за днешните национални интереси на България.
Познавам десетки архивни документи на ДС от 50-те години, посветени на привърженици на Иван Михайлов. В тях има един парадокс. Хора, които отстояват българската си национална принадлежност и отказват да приемат налаганата македонска идентичност, в оперативните документи на ДС са вписвани като „македонци“. Това не е безобидна терминологична неточност. Днес такива документи се използват в Република Северна Македония като „доказателство“, че българската държава е признавала съществуването на македонско национално малцинство в България. А те показват точно обратното - че Държавна сигурност е преследвала хора, които са се самоопределяли като българи и са се противопоставяли на насилствената македонизация.
Затова архивите на ДС трябва да бъдат четени критично и в политическия контекст, в който са създадени. Историкът не е длъжен да възприема безкритично категориите, използвани от една политическа полиция. Иначе рискуваме не само да възпроизвеждаме идеологическите конструкции на тоталитарния режим, но и да предоставяме аргументи срещу собствената си държава.
Труд
-2-thumb-715x402.webp)
