Как жителите на Перперикон създали свой собствен „малък Рим“

Археолозите на прага на грандиозно откритие в скалния град

Скалният град има дълга история, свързана с многобройните култове

Наближава краят на продължилата цели четири месеца през 2025 г. археологическа кампания на Перперикон. Както е известно, тя е финансирана с целева субсидия от държавата в рамките на Програмата за приоритетните обекти на културно-историческия туризъм в Република България. Всички вече са чувал за непознати допреди няколко години на широката публика археологически обекти като Хераклея Синтика, които чрез тази програма станаха известни на обществеността. А Перперикон блестящо защити реномето си на един от най-важните археологически обекти в страната. Вече съобщих за важния некропол от V-VI в. край откритата през 2016 г. най-голяма раннохристиянска църква в Родопите - великолепната Голяма базилика в Южния квартал. Там са погребвани най-видни граждани на Перперикон и са били съхранявани мощи на мъченици, загинали за новата вяра.

Скалният град има дълга история, свързана с многобройните култове, изповядвани тук през хилядолетията. През последните години често става дума, че през III-IV в., когато в големите центрове на Римската империя християнството постепенно побеждава, на Перперикон се наблюдава истински разцвет на езическите вярвания. Особено интензивно е строителството в Южния квартал, където непрекъснато се откриват нови и нови храмове и жертвеници, отнасяни със сигурност към късноримския период. И не е случайно, че именно там в края на V в. християните издигат грандиозната си трикорабна Голяма базилика - апотеоз на триумфа на новата вяра над упоритите езически култове.

Оказва се, че на обширната и сравнително равна тераса от юг на Акропола, през III-IV в., редом с по-старите светилища, буквално никнат култови постройки. Още в началото на града изморените пътници можели да утолят жаждата си в Нимфеума с голяма цистерна за съхраняване на питейна вода, горната част на която била оформена като храм на водните богини - нимфите. Непосредствено под здраво укрепения Акропол пък се издигал монументалният Дворец-светилище, който бил на няколко етажа и криел в лоното си десетки стаи, коридори и тайни стълбища. В неговия северозападен ъгъл бил закътан Храмът на тракийския Дионис с прочутия в целия античен свят кръгъл Олтар за предсказания. А през III-IV в. край древния Олтар се появяват храмовете, посветени на източното божество Митра и на култа към предците.

През 2022 г. само на двайсетина метра от Олтара на Дионис бе разкрит още един късноримски храм, чиито зидове на места са запазени до 3 м височина, което го прави най-добре съхранения езически храм в Родопите. Имаме предположение, че той е бил посветен отново на Дионис и производството на свещено вино. Предполага се, че в запазените от вътрешната страна на северната стена дълбоки вани е мачкано гроздето, а живителната течност е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.

Не по-малко интересен е намиращият се наблизо Храм на Тракийския конник - синкретично божество, обединило през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. В неговата вътрешност е разкрит олтар за принасяне на жертви и каменни релефи с образа на Тракийския конник-герой. Пред фасадата на масивната сграда е оформено свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени каменни блокове. От него към храма се влизало чрез тържествено стълбище и порта с две йонийски колони. А от другата страна в свещения двор е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуалите си.

Под този масив при кампанията от 2024 г. бяха намерени останките от още един храм от същия период. Подобно на останалите, той е направен от добре оформени каменни блокове. Точно пред вратата в скалния масив е издялан олтар за кървави жертвоприношения, а във вътрешността има зидано хранилище за свещените дарове.

Както се каза, грандиозния религиозен комплекс от няколко храма на различни божества в Южния квартал на Перперикон, се оформил се през III-IV в. около древното светилище на тракийския Дионис. Пръв видният специалист по римска архитектура и дългогодишен проучвател на Перперикон доц. Здравко Димитров изказа идеята, че като структура този сектор много наподобява прочутата Area Sacra di Largo Argentina във Вечния град Рим. Там в неголям участък между по-късни сгради са разположени руините от четири храма от републиканската епоха, датирани през IV-I в. пр. Хр. Те са посветени на божества като Фортуна и водните нимфи, но и на малко познатите местни италийски богини Ферония и Ютурна. Учените са впечатлени от концентрацията на култови съоръжения и затова наричат това място Area Sacra - Свещената зона. Ето защо си позволяваме да назовем по подобен начин наситения с езически храмове участък в скалния град Перперикон.

Част от този огромен култов комплекс били и десетките кръгли и правоъгълни мавзолеи от последния етап на езическата и може би от началото на християнската епоха, оформили се около основната улица в Южния квартал, водела към Акропола на Перперикон. Тя е широка до 4 м и е изпълнена с подредени дребни камъни, образуващи калдъръм. Следва да се отбележи, че в монументалните гробници край нея полагали останките само на най-видните граждани, докато редовният некропол за обикновените жители на късноримския град се е намирал в подножието на хълма от изток. В това отношение тя прилича на Виа Апия и други главни пътища в Рим и други важни градове на империята. Древната традиция повелявала гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено пред селищата край пътища, водещи към тях. В Рим такива са Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др.

Мавзолеите край тези пътни артерии са с различен план и външен вид, но много от тях са ротонди - сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-добрите аналогии на новооткритите кръгли постройки от скалния град Перперикон, които са с диаметър 6-7 м и в някои случаи имат красиво оформени с колони входове. Сред паралелите от римските градове могат да се споменат намиращите се на Виа Апия Касал Ротондо, Берета дел Прете и прочутият мавзолей на Сесилия Метела, както и този на Марк Плавций Лукан на Виа Тибуртина. Към този списък трябва да се прибави откритият преди няколко години от археолозите римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е създаден под силни италийски влияния, идващи директно от Вечния град. 

Изглежда че подобна е била причината за появата на мавзолеи-ротонди и на Перперикон. Но ако за тях има логично обяснение и подобни примери от различни римски градове, невероятна изненада бе появата през лятото на тази година и също в Южния квартал на грандиозната сграда с кръгъл план и изключително прецизен градеж. Тя също се намира непосредствено до пътя, водещ към Южната порта на Акропола, но огромните є размери дават възможност и за други интерпретации.

Очертава се тази постройка да бъде гвоздеят на тазгодишната кампания. В момента текат последните разчиствания на запазените зидове и буквално през следващите дни ще съобщя за резултатите. Вън от съмнение обаче това откритие ще промени представите ни за архитектурата от римския период в Родопите.