Как Македония става най-големият производител на опиум в света

В лекарствената индустрия, базирана на опиума, която процъфтява през първата половина на 20-ти век, на едно от ключовите места е македонският опиум, не само на легалния, но и на черния пазар, според нови изследвания на историци. Македонският медицински опиум, който се продава на световния пазар поради високото си качество, първо е закупен от водещи европейски фармацевтични компании, а след 1928 г. почти цялото югославско производство на опиум е поето от американски фабрики, пишат хърватските медии.

Владан Йованович, историк от Института за най-нова история на Сърбия, разкрива малко известни факти за износа на качествен македонски суров опиум за американски фармацевтични компании през 30-те години на миналия век, когато отношенията между САЩ и Югославия „преминават в областта на икономическото сътрудничество".

До 1928 г. американските фармацевтични фабрики са 16-ият най-печеливш отрасъл на индустрията, а в „златния век“ на фармацевтичната индустрия (1930-1960 г.) те достигат и запазват първото място, пише Йованович и отбелязва, че семействата от германски имигранти доминират като основатели на фармацевтични фабрики в Северна Америка.

Немска марка „хероин“

Морфинът е официално извлечен от опиум и патентован по време на немския научен ентусиазъм от края на 18 век в химическата работилница Merck в Дармщат, а диацетилморфинът се превръща в запазена марка на Bayer, който за известно време го продава масово като лек срещу кашлица и туберкулоза, припомня авторът.

Търсенето на наркотици по това време е изключително голямо. Според ръководителя на Федералната служба по наркотиците Хари Дж. Анслинджър, през 1931 г. в Съединените щати има около 140 000 зависими, но по неофициални данни те са над един милион души.

Това е улеснено от неконтролираната обработка на опиум, която се извършва в самия Ню Йорк. Там в началото на 20-те години на миналия век се произвеждат 8,4 тона хероин на месец. Ситуацията се усложнява, когато нюйоркската мафия се включва в бизнеса с опиати, отбелязва Йованович.

Основният доставчик и разпространител на хероин от германските фабрики е Арнолд Ротщайн, а сицилианският емигрант Чарлз „Лъки“ Лучано поддържа връзка с парижката организация на Ели Елиопулос, син на гръцки дипломат в Турция, който от 1927 г. контрабандно пренася опиум и хероин за Франция, Съединените щати и Далечния изток.

Най-добрият мак във Вардар

В края на 19 век, когато Конгресът на САЩ приема първата забрана на употреба на опиум, за да защити бялото си население, турските земевладелци засяват бял мак във Вардарска Македония. В тази част на Турската империя, благодарение на агробиологичните предимства на македонската земя, макът процъфтява и става сред най-добрите в света. Съдържа 14 до 16 процента морфин, за разлика от например китайския, чието съдържание на морфин е само 3 до 5 процента. Жителите на селата бързо се убеждават в рентабилността на „кафявия катран”, посочва авторът.

Още през последното десетилетие на XIX век в долината на Вардар се произвеждат около 70 тона суров опиум годишно, който след това се изнася през Солун. До 1928 г. се изнася основно за Германия (55%), Швейцария (25%) и Франция (10%), а само през 1928 година са изнесени 145 тона македонски опиум.

42 тона опиум годишно

От 1929 до 1934 г. почти цялата годишна продукция е изкупува от американски фабрики, последвано от период на работа на турско-югославското централно бюро, белязан от взаимни пречки и съперничество на американския пазар. Отношенията със Съединените щати са застрашени в навечерието на избухването на Втората световна война.

По официални данни на Министерството на земеделието от 1927 до 1939 г. от югославската монархия са изнесени общо 668 тона суров опиум на стойност 386 милиона динара. На годишно ниво той възлиза на средно 42 тона опиум на стойност 29 милиона динара. Като се има предвид, че всяка година в Кралство Югославия се пренасят контрабандно от 8 до 10 тона опиум, може да се заключи, че почти една четвърт от легалната продукция всъщност е била в нелегален трафик, посочва Йованович.

Ако добавим контрабандата на опиумни производни (морфин, хероин и кодеин) в САЩ и свързването на контрабандните организации в Белград и Скопие с водещите европейски мрежи за транспортиране на наркотици през Атлантика (Елиопулос, Бакула, Раскин), тогава повишеният интерес на Обществото на нациите и американската дипломация за положението в Югославия от края на 1937 г. става по-разбираемо.

Директният натиск от американското посолство в Париж, което управлява служба за контрабанда на наркотици, принуждава югославските власти да затегнат законодателството и да ограничат поне за момент все по-агресивната криминализация на обещаващата селскостопанска индустрия.

По време на Втората световна война британските, иранските, индийските и мексиканските пристанища се превръщат в нови източници на нелегален приток на суров опиум в Съединените щати вместо досега действащите югославски, италиански и китайски пристанища, които са напълно прекъснати поради войната, заключава Владан Йованович.