Милена Тодорова - Бърза и точна

В нашия спорт не са много чести случаите, в които обещаващ млад спортист да повтори постиженията си и при най-големите. Много повече са примерите за т. нар. нереализирани таланти, които имат наглед всичко необходимо за влизането в голямата игра, но това така и не се случва. А Милена Тодорова влезе в големия спорт като голяма надежда - тройна медалистка от световното първенство за девойки в Ленцерхайде (Швейцария) през 2020 г...

Последваха няколко сезона, в които момичето от Троян се нагаждаше към състезанията с най-добрите, прекъснати от майчинство. Милена и световният вицешампион от 2019 г. Владимир Илиев са двойка в живота, а вече и родители на момиченце. Щастливото събитие обаче извади Тодорова от играта за известно време, а след завръщането на пистата резултатите не бяха от най-добрите...

Всичко се промени миналото лято с идването на треньора Роберт Кабуков начело на националния отбор. А консултант на руснака от дистанция е големият германски наставник Волфганг Пихлер. Нагоре тръгнаха резултатите и на останалите ни състезатели, но Милена се открои като пълноценен конкурент на най-добрите в света.

Може би го е изтеглила от новогодишните късмети, но още в първото си състезание през януари се качи на подиума в Световната купа - в спринта в Оберхоф (Германия). Третото място бе най-доброто ни класиране при жените от 21 години, за последно подобно постижение бе по силите на великата Екатерина Дафовска.

А с течение на сезона стана ясно, че Милена се чувства най-добре в масовия старт, където е редом с конкуренцията. Синеоката красавица от Балкана винаги е била много бърза на ските, но подобно на Илиев не чак толкова точна в стрелбата. А в биатлона се смята, че е по-лесно да улучиш мишените в интервалните стартове, когато не си в директен контакт с противника. Тодорова обаче се оказа по-точна тъкмо в моментите, когато дойде на стрелбището заедно със звездите. Така стана на световното първенство, което пет години по-късно отново бе в Ленцерхайде. И там българката зае 5-о място в масовия старт, като до последния момент беше в битката за медалите, но силите є не стигнаха в надбягването към финала. Все пак тя е и основната фигура на женския ни тим и на нея се разчита във все по-големия брой щафети.

А тенденцията бе затвърдена в Поклюка (Словения) с второ място, което е най-доброто класиране в кариерата є досега. Милена стартира от седмата редица и за първи път в кариерата си свали 20 мишени на голямо състезание, с което остави зад себе си всички големи имена, освен едно - французойката Лу Жанмоно, която спечели с 16,4 секунди аванс въпреки едната си грешка в стрелбата.

“Беше много приятно да се случи точно тук, защото имаше в Поклюка страшно много българи, над сто, сред тях беше и моят брат с приятелката си и няколко негови приятели - разказа Тодорова след финала. - Това беше и допълнителна мотивация. Видях се с абсолютно всички и беше много хубаво. Със сигурност в тези условия точната стрелба ми донесе успеха, иначе не съм мислила за това преди самото състезание, просто гледам каквото зависи от мен да правя. За първи път в кариерата си на голямо състезание стрелям 20 от 20, страхотно е, че получих медал. Имаше много силен снеговалеж, и тези дни в Поклюка вали и дъжд, и сняг, но ваксмайсторите ни се справиха, ските ми бяха перфектни, а в комбинация и със стрелбата се получиха нещата. На последната обиколка знаех, че трябва да стискам много, знаех, че ще имам шанс, можеше да се случи и падане и гледах да съм концентрирана”.

А когато след третото място дойде второ, няма как погледът да не се насочи и към самия връх.
“Остават ни само три индивидуални старта и се надявам, че са големи шансовете за злато - смята Милена. - Гледам да зависят от мен нещата. Предстоят ни смесени щафети, после отиваме в Осло, за последната Световна купа, след това на световното за военни в Швейцария...”

С бебето по състезания

Ако за една жена е трудно да съчетае кариерата със семейството, това е още по-трудно да състезателка по биатлон, която през зимата всяка седмица е на различно място. Малката Ивайла вече е на три години и Милена Тодорова и Владимир Илиев я водят навсякъде със себе си.”Тя цяло лято беше с нас, по време на цялата подготовка и сега през зимата беше един месец с нас. Не мисля за Ивайла по време на самото бягане, но ми помага много, чувствам се още по-силна, със сигурност има значение”, разкрива майката, но добавя, че разчита и на помощта на бабите. А Владо смята, че на липсата на двете любими същества се дължат по-слабите му резултати през миналия сезон. “Постоянно исках да се прибирам, което не е обичайно за мен - признава Илиев. - Може би не трябваше те да са далеч от мен и доста ми се отрази това нещо”.

Всеотдайна към всичко

Ще съм първият, който ще се откаже от спорта и ще подкрепям Милена да разгърне потенциала си. Тя направи пауза в добър момент от живота, но не и в подходящ за спорта. Тя е всеотдайна във всяко едно отношение - и към тренировките, и към нашето дете, и към мен, разбира се. И наистина човек, който е достоен за уважение и пълен професионалист във всяка една област.

Владимир Илиев, съпруг

Уверена е, трябва є спокойствие

В нашите спортове повечето жени, които са раждали и са се връщали, са наистина много по-силни отпреди. При нея стана много бързо, тя до последно тренираше, до шестия или седмия месец, направи съвсем кратка почивка, за да се върне по-бързо. След Нова година, я виждам вече доста по-уверена и е много по-важно да си повярва, че може да продължи да прави такива добри класирания. Това се вижда, просто є трябва доста спокойствие в обкръжението.

Екатерина Дафовска

В успеха ѝ се вижда трудът на целия екип

Успехът на Милена означава много за българския биатлон. Първи медал след повече от 20 години - това е феноменално. Вижда се отборният труд на целия екип, най-вече на треньорите. Резултатът от тяхната работа е налице. Успехът на Милена Тодорова е още по-голям, защото ние не разполагам с доста неща, които имат всички останали големи нации. Пожелавам ? още по-големи успехи и се надявам догодина да вземе медал от олимпийските игри.

Атанас Фурнаджиев, председател на БФБиатлон