“Мисия България” стъпва в Индия

Ню Делхи става столица на „Перлата в короната“ на британската кралица

След продължителната борба за независимост, оглавявана от Махатма Ганди, през 1947 г. Индия получава своята свобода

През последните дни на октомври 2019 г. още не е отшумял отзвукът от поредната мисия в Постоянното представителство на България в Женева. Ще припомня на читателите на “Труд”, че става дума за голяма инициатива на нашето външно министерство, стартирала с българското председателство на ЕС през миналата година. По замисъла на “Мисия България” двамата с известния историк проф. Пламен Павлов обикаляме света и разказваме в различни страни за чудесата на нашата Родина. А следващата ни мисия започва на 21 октомври и е с фаталния номер 13. Нищо чудно, защото тя е в далечна Индия, някогашната “Перла в короната” на Британската империя.

Както може да се очаква, полетът през столицата на Катар Доха е доста тежък. След цяло денонощие във въздуха и по пейките на летищата най-сетне кацаме в столицата на Индия. Но междувременно аз съм подредил записките си за тази екзотична страна.

Със своите 3 300 000 кв. км и близо милиард и половина население Индия е наистина необятна. Там са си дали среща различни култури и в няколкодневния си престой ние очевидно не можем да се запознаем с всички. Затова ще се ограничим със столицата и нейните околности. А само по себе си това е една гигантска тема.

Наричат Делхи “столицата на седемте империи” и на огромната му територия се намират хиляди паметници със световно значение. Той е разположен на река Ямуна, десен приток на великата Ганг. Днес градската агломерация се изчислява на повече от 25 милиона души, живеещи на 1500 кв. км. Основните говорими езици са хинди и урду, но, разбира се, всички знаят английски - езика на британските завоеватели.

Стратегическото положение на Делхи дава възможност да контролира важните търговски пътища от североизток към плодородната долина на Ганг на югозапад. Ето защо хората се заселват по тези места още в дълбока древност. Според записаната в свещения епос “Махабхарата” легенда, първият град тук е основан от династията Пандави още през III хил. пр. Хр. и носи името Индрапрастха. Археологическите проучвания на територията на по-късната крепост Пурана Кила датират най-ранното селище през VIII-II в. пр. Хр.

В следващите векове земите край Ямуна са под властта на царете от династията Маурия. Първите достоверни данни за Делхи са от началото на VIII в., когато войнствените царе от новата династия Томар основават крепостта Лал-Кот и успешно управляват през последвалите столетия. Благополучието е прекъснато в 1011 г. след превземането и разграбването на града от афганистанския султан Махмуд Газневи.

Нова страница в историята на Делхи е отворена през 1193 г. със завоюването му от военачалника Кутб уд-дин Айбек. Той създава Делхийския султанат, просъществувал до ХVI в. Пълководецът дава началото на първата “афганистанска” династия, при чието управление Делхи става един от най-богатите градове в Азия. Тогава в южната част започват да се строят величествени архитектурни ансамбли като една от най-големите забележителности на днешната столица на Индия - Кутаб Минар.

През 1288 г. първата династия на Делхийския султанат е заменена от фамилията Хилджи, по време на която успешно са отразени нападенията на монголите. В 1321 г. на власт идва третата династия, основана от тюрка Гияс уд-дин Туглак. Той строи великолепния град Туглакабад, чиито високо запазени руини се виждат и днес. При неговия син Мухамед ибн Туглак султанатът се разраства и обхваща почти целия Индийски полуостров, а Делхи е неговият безспорен търговски и занаятчийски център.

През 1398 г. Делхи не избягва печалната участ на повечето азиатски градове при ужасното нашествие на поредния “бич божи” - монголския хан Тимур. Това довежда до продължителни междуособици, приключили към 1450 г. с идването на власт на династията Лоди. Финалът на Делхийския султанат настъпва през 1526 г., когато на Индийския полуостров нахлува поредният завоевател. Тогава владетелят на Фергана Бабур разгромява султанската армия в битката при Панипат и основава империята на Великите Моголи. А през 1533 г. неговият син Хумаюн завладява Делхи и го прави столица на огромната си държава.

Във втората половина на ХVI в. градът за известно време губи значението си, защото столицата е преместена в намиращия се на 200 км град Агра. Столичният блясък е възвърнат при император Шах-Джахан (1627-1658), който връща престолнината на империята обратно в Делхи. Той изгражда поредната мощна крепост и я нарича на името си - Шахджаханабад. Още тогава обаче я назовават Червената крепост и днес тя е ядрото на Стария Делхи.

Моголската империя обаче постепенно губи сила и в 1739 г. Делхи е превзет и разграбен от иранския пълководец Надир-Шах. Държавата стремително се разпада и през следващите десетилетия Индия е обхваната от тежки смутове. От това се възползват британците и през 1803 г. командваните от генерал Лейк английски войски влизат в Делхи.

Известно време властта на Великите Моголи е запазена, макар да има номинален характер. През лятото на 1857 г. избухва бунт, известен като “въстанието на сипаите”. Европейците са изгонени, а Великият Могол е провъзгласен за император на Индия. Отговорът на британците не закъснява и на 20 септември 1857 г. генерал Уилсън превзема с щурм Делхи, пленявайки Великия Могол и семейството му. Започва вековното британско владичество в Индия.

Най-големият разцвет на Делхи идва след 12 декември 1911 г., когато там е пренесена от Калкута резиденцията на британския вице-крал на Индия. Три дни по-късно е основан Ню Делхи, който с годините става икономическото сърце на града. След продължителната борба за независимост, оглавявана от Махатма Ганди, през 1947 г. Индия получава своята свобода, а Делхи става нейна столица.

Откъде идва името на града?

Според някои версии наименованието на града идва от персийската дума “дахлиз”, означаваща “праг” или “граница”. По мнението на други то е свързано с името на един от царете от династията Маурия - Раджи Дехлу.

Надписът на император Ашока

През 1966 г. археолозите откриват в Делхи много важен надпис. Той е изпълнен по заповед на император Ашока (273-232 г. пр. Хр.) - един от великите владетели на империята Маурия. Тогава държавата обхваща огромна част от Южна Азия от съвременния Афганистан до Бенгалия. Ашока е смятан за човека, допринесъл най-много за превръщането на будизма в световна религия.