Монетите – „ключ“ към изследването и осмислянето на българското Средновековие

Монетите разширяват знанията ни за видинския цар Константин, търновския „господин“ Александър и добруджанския деспот Добротица

Известният нумизмат д-р Тенчо Попов предлага нова методология за изследването на средновековните български монети

През 2020 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ публикува книгата „Студии върху средновековното българско монетосечене с изводи за историята“ на д-р Тенчо Попов. Три години след това излезе изследването „Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г.“ (2023 г.).

Авторът подложи на внимателен анализ редица недооценени и неизползвани в историческата наука монетни образци, както и данни от писмените исторически извори. Категорично бе доказано, че при своя най-знаменит владетел Второто българско царство действително включва в обширните си предели Солун и Епир, чийто владетели признават върховната власт на българския цар – факт, който си струва да бъде отразен в университетските и школските учебници, енциклопедичните справочници и други издания.

Вторият том на „Студии върху средновековното българско монетосечене с изводи за историята“, който се появи в началото на настоящата 2025 г. е пръв по рода си  опит за формулиране на модерна научна методология за идентификация на средновековните български монети. В резултат на нейното прилагане авторът предлага редица нови хипотези и решения, съобразени със спецификата на самата нумизматична „материя“.

Новата книга на д-р Тенчо Попов

Предлаганата методология съдържа координирана система за определяне на конкретния издател на всеки монетен тип от XIII и XIV в. с оглед на материалните характеристики на самата монета – характеристиките на използвания метал, тегло, диаметър, иконография, надписи. Тези основни елементи са поставени в съответстващия на появата на конкретната парична емисия политически, икономически, културно-исторически и финансов контекст. В резултат на всичко това д-р Тенчо Попов достига до редица интригуващи резултати, с някои от които накратко ще запознаем нашите читатели.

Силно впечатление прави анализът, предложен от автора, с който на практика е доказано монетосеченето, макар и твърде ограничено, на видинския цар Константин II Асен (1397-1422). Трактовката, предложена от д-р Т. Попов показва, че синът на цар Иван Срацимир действително е последният легитимен притежател на короната на българските царе – решение, което още през 1991 г. предложихме заедно с моя колега и приятел проф. Иван Тютюнджиев. То беше възприето от проф. Николай Овчаров, доц. Петър Николов–Зиков и други специалисти, но продължава да е почти неизвестно за широката публика.

Сребърна монета на видинския цар Константин II Асен

Сребърната монета, анализирана от д-р Тенчо Попов, в нумизматичната литература погрешно е приписвана на „господин“ Константин Драгаш – владетелят на Велбъжд/Кюстендил и Северна Македония през последните десетилетия на XIV в. С убедителни аргументи д-р Попов показва, че тя принадлежи на цар Константин – още едно доказателство, че става дума не за „теоретичен“ или „номинален“ български цар в изгнание, а за действителен владетел! През 1404 г. видинският господар е наречен „… известният Константин, прославеният император на България…“ от самия унгарски крал Сигизмунд. През следващите години, самостоятелно или заедно със своя братовчед „господин“ Фружин, син на цар Иван Шишман, цар Константин продължава борбата с османските завоеватели, но за всичко това вече сме разказвали в тази поредица на в. „Труд“.

Друга, без преувеличение, наистина сензационна /!/ хипотеза, ни предоставя публикацията на една уникална сребърна монета, отсечена от владетел с името „Александър“. Явно става дума за известният син и престолонаследник на цар Иван Шишман, когото проф. Николай Овчаров остроумно нарече „Иван Александър II“. Непретенциозната „пара“ съществено променя известното ни за Иван-Шишмановия син, но и за съдбата на Търновското царство, чиято столица след падането на „царския град“ на 17 юли 1393 г. е дунавският Никопол. Както излиза,  Александър не приема исляма и името „Искендер“ с падането на Никопол в ръцете на султан Баязид през 1395 г. – напротив, в продължение на повече от десетилетие, най-вероятно до около 1416 г., Александър е васален владетел в Никопол – обстоятелство, на което обърнаха внимание Лъчезар Тошев и д-р Атанаска Стамболийска. Така или иначе, в последната столица на Търновското царство продължава да съществува българска власт, макар да е силно ограничена и под контрола на османски военен гарнизон. Надали е необходимо да убеждаваме читателите във важността на предложените от д-р Тенчо Попов идентификации, които налагат съществена преоценка на досегашните представи за залеза на средновековната ни държавност.

Включената в книгата студия  за сребърното монетосечене на деспот Добротица на свой ред хвърля светлина върху тънещия в неяснота политически генезис на „третата България“ – Добруджанското деспотство, появило на историческата сцена през двадесетте години на XIV век. Два нови монетни типа, отнесени към монетосеченето на Добротица, разкриват неговото лично име – „Георги“, както и родово-династичното „Асен“. Внимателният прочит на нумизматичния материал и съществуващите извори позволява на Т. Попов да изследва и аргументира генеалогичната връзка на добруджанския владетел с фамилията на Асеневци. Напълно логично звучи и предложената хипотеза, че владеещият в Карвуна аристократичен род е на потомци от брака на Анна Тертер, известната дъщеря на цар Георги I Тертер (1280-1292), която в детските си години е кралица на Сърбия, с византийския деспот Димитър Дука Кутрул. Така по линия на своята баба деспот Добротица принадлежи на българските царски родове на Тертеровци и Асеневци, а по линия на дядо си – на византийските императорски фамилии Комнини, Дуки и Ангели.

Ще отбележим важните приноси на д-р Тенчо Попов за обогатяването на корпуса на средновековните български монети с нови 38 типа или варианти, публикувани за първи път в новата му книга. Интерес буди неговият преглед върху дискусионната тема за монетосеченето по време на Първото българско царство – тема, на която си струва да се спрем друг път в тази поредица. В една от предлаганите студии авторът се спира на една уникалната сребърна монета на цар Константин Тих Асен, препечатана върху такава на византийския император Михаил VIII Палеолог с неговия наследник Андроник II. Д-р Попов допуска, че не става дума за обикновено платежно средство, а и за политико-пропаганден отговор на претенциите към престола от страна на деспот Яков Светослав. За първи път в българската нумизматика са публикувани известните към момента варианти на фалшификати на редица средновековни български монети, някои от които са трудно различими от оригиналите.

Новият труд на д-р Тенчо Попов предлага на изкушения от историята и все по-взискателен читател интересни и полезни данни за средновековното ни монетосечене, чието осмисляне обогатява нашите знания за видни личности и важни събития. В предговора към първия том на «Студиите…“ доайенът на модерната българска медиевистика акад. Васил Гюзелев подчертава, че представените от д-р Тенчо Попов „… нумизматични изследвания със своята критичност и стремеж за съчетаване на информацията от монетните находки с писмените свидетелства, ако не разрешават в цялост всички дискусионни въпроси, имат това качество, че ни насочват към търсене на историческата истина…“ – извод, който с пълна сила се отнася и за втория том на „Студиите“. Изследователският труд на д-р Тенчо Попов с присъщите му новаторско мислене и прецизност ни карат да вярваме, че в недалечно бъдеще ще се появи и трети том от вече оформилата се серия. Така или иначе, разрешаването на поне някои от многото „бели петна“ и дискусионни въпроси от средновековната ни история може да бъде постигнато от учени, притежаващи не само нужната ерудиция, но и разкрепостено мислене и чувство за отговорност.