МОН готово с концепция за интегралните изпити след 7 и 10 клас

Вкарват повече практически задачи по математика и природни науки

Красимир Вълчев: Изпитът ще стане по-лесен за децата, които учат с разбиране

Министерството на образованието и науката ще представи до дни концепция за въвеждането на интегрални изпити след 7 и 10 клас. Тя включва и промяна в учебните планове с увеличаване на часовете по математика и природни науки, малко по-малко и на часовете по български език и литература, за сметка на обучението по чужди езици и профилираната подготовка, съобщи във Варна просветният министър Красимир Вълчев. Според него концепцията е първа стъпка в комплекса от мерки за насърчаване изучаването на математика и природни науки. Друга част е в депозирания в НС проектозакон, който предвижда математическите гимназии да станат специализирани.

„Най-силните инструменти обаче са учебните програми, оценяването и учебните планове, върху които работим. Програмите сега са академични като съдържание и като скорост. Учениците препускат по материала, нямат време да се упражняват. Затова резултатите по тези предмети са най-лоши – средно 43 точки по математика в 7 клас, защото има частни уроци и 35 точки в 10 клас, което означава близо 50% двойки. Виждаме и големия процент функционална неграмотност, която се мери по PISA. Всичко това се дължи на невъзможност да се решават практически задачи“, обясни Вълчев.

За да коригира този дефицит, МОН смята да въведе в изпитите повече практически задачи, изискващи базови знания от природните науки – например такива с калории и храни, с киловатчасове. „Ще представим примерни задачи. Изпитът след 7 клас дори ще е по-лесен за децата, които учат с разбиране, а не наизуст. Целта е да гарантираме трайни знания“, посочи Вълчев. Той прогнозира, че цялостната промяна ще отнеме 4-5 години и допълни, че въвеждането на интегрални изпити ще е първата краткосрочна мярка заедно с отварянето на СТЕМ центрове във всички училища.

Според Вълчев леко ще се увеличат и часовете по БЕЛ, за да могат учителите да подготвят децата по-добре. Мярката ще е особено полезна в региони, където българският език не е майчин и които традиционно отчитат слаби резултати на изпитите.

Програмите за профилирана подготовка ще бъдат оптимизирани, защото са твърде амбициозни. Разработва се и по-гъвкав класификатор на професиите, анонсира Красимир Вълчев.

Той отново защити проекта за въвеждане на часове по добродетели и религия като свободно избираема подготовка. „Такива има от 90-те години на миналия век, но ги предлагат 2-3% от училищата. Сега разширяваме достъпа, без да задължаваме децата да учат религия. Всяко от тях ще може да избере алтернативната програма „Добродетели и етика“, а религията ще е малка част от съдържанието, по-скоро познание за религиите, каквото и сега присъства в учебните програми като изучаване на религиозни празници и светци. Това ще е час по възпитание в добро. Дори опозицията предлага да го има“, каза министърът.

Във Варна той откри конференция за перспективите на България след приемането на еврото, организирана от Икономическия университет и УНСС.