"Нежен приятелю" - така Мария Антоанета е започвала писмата си към любимия

Френски учени успяха да прочетат задрасканите редове в писмата на Мария Антоанета до нейния предполагаем любовник, шведския граф Ханс Ферзен. В тях кралицата нарича Ферзен „любими“ и „нежен приятелю“. Но по това време Ферзен обаче вече има връзка с друга жена и не е ясно доколко интересът на Мария Антоанета е бил взаимен.

През 1789 г. избухва Великата френска революция, една от задачите на която е свалянето на монархията. Френският крал Луи и съпругата му кралица Мария Антоанета се опитват да напуснат Париж през 1791 г., но не успяват да избягат преоблечени като камериер и гувернантка, гражданите ги разпознават и революционерите връщат кралското семейство под ескорт обратно в Париж, където започват да ги следят още по-внимателно отколкото преди.

Бягството на кралското семейство е подготвено от шведския граф Ханс Аксел фон Ферзен. Говори се, че той е любовник на Мария Антоанета и дори евентуално баща на едно от децата й. В годините 1791-1792, дори докато е под наблюдение, Мария Антоанета тайно си кореспондира с графа. Писмата й сега се съхраняват във Френския национален архив. Но преди да стигнат до там, някой ги е цензурирал, зачерквайки отделни думи и цели редове.

Близо 150 години историците търсеха начин да дешифрират зачертаните думи и накрая екип от Френския национален природонаучен музей успя. Учените разкриха съдържанието на писмата в статия, публикувана в списанието Science Advances.

Изследователите са използвали рентгеново флуоресцентен анализ и спектрометричен метод за определяне на елементарния състав на веществата. Така те успяха да отделят думите, направени с едно мастило, от зачертаните, направено от други, и в същото време без да повредят самите писма. Не беше възможно обаче да се дешифрира всичко, защото някои от мастилата бяха толкова сходни по химичен състав, че не беше възможно да се разграничат дори с помощта на съвременните методи.

В резултат на това екипът успя да дешифрира цензурираните фрагменти в 8 от 15 писма. Оказа се, че повечето от тях говорят за пламенната привързаност на кралицата към графа - „любими“, „нежен приятелю“, „обожавам те и те обичам безумно“, пише Мария Антоанета.

„Ясно е, че Мария Антоанета изпитваше много дълбока привързаност към граф Ферзен“, казва д-р Катриона Сет, професор по френска литература.

Писмата се съхраняват в семейство Ферзен до 1877 г., когато са публикувани от неговия внук, който, според вярванията, ги е цензурирал в опит да защити репутацията на графа и да се отрекат слуховете за любовната му връзка с кралицата. Анализът обаче показа, че самият Ферзен е заличил нежните думи на кралицата.

Графът е използвал едно и също мастило както в писма след 1791 г., така и при редактиране на писмата до Мария Антоанета. По-специално, в едно от тях той зачерква думите „писмото от 28 -ми ме направи щастлив“ и го подписа отгоре „писмото, което на 28-ми достигна до мен“. Сравнението на почерка потвърди, че надписът е от ръката на Ферзен.

Водещият автор на изследването, Ан Мишлен, не знаеше за предполагаемият роман между кралицата и графа, докато не започна работата по дешифрирането на писмата. Резултатите обаче не я изненадаха особено. „Всички крале и кралици на Франция са имаха странични афери. Това е било често срещано“, казва тя.

Според Сет обаче всички тези думи не показват любовна връзка. Тя ги сравнява със съвременните емотикони за целувка и сърце.

„Можете да изпратите целувка на някого, за да се сбогувате, и някой, който не е запознат с емотиконите, ще помисли, че това е знак за дълбока любов“, казва тя.

Освен това по това време графът вече беше зает. „По това време той има роман с друга жена“, добавя Сет.

По принцип кореспонденцията между кралицата и графа има политически характер и отразява най-трудните моменти от живота на Мария Антоанета. Тя е под домашен арест и се страхува за живота си, осъзнавайки, че всеки момент може да бъде убита.

И точно това се случва в крайна сметка. През есента на 1792 г. кралското семейство е затворено в кулата на замъка Темпъл, а през януари 1793 г. в съответствие с резултатите от гласуването на депутатите крал Луи е екзекутиран. През октомври 1793 г. съдът признава Мария-Антоанета за виновна в поддържането на връзки с държави, враждебни на Франция, и в предателство на интересите на страната. На 16 октомври главата й е обръсната до голо и е екзекутирана чрез обезглавяване.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)