Нискокачественото кафе в Коста Рика е забранено със закон

През 1989 г. закон ограничава производителите да засаждат само 100% Арабика

Covid-19 удря и местните производители, те чакат да паднат ограниченията за пътуване на работници от Панама и Никарагуа, за да приберат реколтата

“Труд” представя поредица от публикации “Тайните на кафето”. В нея ще ви запознаваме с любопитни и малко известни факти за любимата на милиони гореща напитка. Ще има място и за новости относно добива, преработката, пазарите и модерните трендове и рецепти при консумация и сервиране на кафе. Следващата статия - идната събота! 

Материалът е изготвен с помощта на COFFERO, които можете да откриете на www.coffero.com

ЧАСТ II

Вече споменахме в част I-ва, че костариканското гурме кафе няма конкуренция в света. На практика това е така, защото Коста Рика е единствената държава в света, където всъщност е незаконно да се произвежда всякакъв друг вид кафе, различно от 100% Арабика – най-високото ка­­чество на кафеени зърна в света. През 1989 г. в страната бил приет закон, който забранява засаждането на нискокачествени зърна – например Робста, насърчавайки костариканските фермери да се стремят към най-доброто ка­­чество. 

Арабиката е специфичен сорт, който е по-труден за отглеждане от другите. Кафеените му зърна се нуждаят от специфични климатични условия, за да раждат обилна реколта А именно планинските райони в страната – комбинация от високи температури и надморска височина, осигуряват перфектната среда за отглеждане на най-висококачествените зърна Арабика.

Коста Рика има само два сезона - сух и дъждовен, като и двата осигуряват идеален климат за отглеждане на кафето. През цялата година температурата варира само около десет градуса между 17 и 28. Повече от 80 процента от най-популярните райони за отглеждане на кафе са разположени между 800 - 1600 метра надморска височина, а средните валежи са между 2000 - 3000 милиметра.

Всички тези фактори на климата влияят на аромата, тялото и киселинността на кафето, което произвеждат в Коста Рика. Като бонус може да се отчете и вулканично обогатената почва, която оксигенира зърната, като им придава по-богати вкусове. 

Неслучайно Коста Рика има имидж на производител на най-доброто гурме кафе в света. Една от тайните на този процес е в брането на зърната. Вместо да оберат всички наведнъж, в Коста Рика изчакват всяко едно зрънце кафе да придобие кървавочервен цвят, което забавя и оскъпява процеса, но гарантира, че до чашата ви с кафе ще стигнат само най-узрелите и вкусни зърна от 100% Арабика.

През 2000-та

Революция на микропре­работвателите

Костариканското кафе има дългогодишна репутация за кафе с отлично качество и това допринася за премиум цената му на пазара. Това, което липсва обаче, е проследяемостта. Обикновено кафетата, изнасяни от Коста Рика, около началото на хилядолетието, носят марки, създадени от големите преработватели. В средата на 2000-та година обаче имало драстично увеличение на износа на кафе от микропреработвателите. Земеделските производители инвестирали в дребно оборудване за прибиране на реколтата и изкарвали повече от самата обработка. Те били в състояние да увеличат контрола над кафето и съответно разнообразието от стилове от всички региони на Коста Рика драстично се  увеличило. В миналото уникалните и необичайни кафета са били смесвани с кафета от съседни ферми. Това не продължило дълго. Ето защо костариканските кафета са вълнуващи за изследване, като сега е по-лесно от всякога да опитате няколко различни кафета от определена област една до друга и да започнете да виждате ефекта на географията върху вкуса.

Зърната гният, защото няма кой да ги обере  

Този сезон коронавирусът попречи да се събере реколтата

Местни фермери предупреждават, че тази година реколтата може да изгние на храстите, ако скоро не бъде решен проблемът с недостига на работна ръка, предизвикан от коронакризата.

Перспективата за обилна реколта тази година се оказа горчива новина за сравнително малкия производител на кафе от Централна Америка на фона на опасенията, че производителите могат да останат без берачите, които обикновено идват от Никарагуа и Панама.

Фермерите обвиняват за ситуацията ограниченията върху пътуванията, наложени от правителството в опит да попречи на проникването на коронавируса в страната. В Панама, южната съседка на Коста Рика, епидемията се разпространи широко, а в северната съседка Никарагуа има опасения, че слабите мерки вероятно са довели до много повече случаи от съобщаваните.

Работниците от Панама и Никарагуа обикновено са две трети от събирачите на кафеената реколта в Коста Рика. "Изключително много сме разтревожени. Зависим от чуждестранната работна ръка за брането на кафето, а сега не знаем дали можем да разчитаме на нея", посочва Джеовани Родригес, фермер от Санта Мария де Дота в планинския регион Лос Сантос. От плантациите на Лос Сантос, на около 60 км от столицата Сан Хосе, идва около половината кафе арабика, произвеждано в Коста Рика.

Текст под снимка: Производителите могат да останат без берачите, които обикновено идват от Никарагуа и Панама.

Сред кафе майсторите

Класификация по зрялост 

На зелено кафе

Системата за класифициране на зеленото кафе в Коста Рика се основава на надморската височина и се класифицир по твърдост, която се влияе от надморската височина. По-точно зърната се влияят от това колко време им отнема да узреят. Местните брокери и дистрибутори в региона работят с вносители на зелено кафе в Съединените щати и Канада, което след това се продава в насипни торбички на кафе пекарите там. 
Костариканските кафета имат био сертификат, че се отглеждат приятелски към природата. Костариканската система за класификация включва следните класификации: Строго висок растеж (SHG) и строго твърдо зърно(SHB), които растат по-високо от 1200 метра над морското равнище, Good Hard Beans (GHB), които растат на височина между 1000 метра и и 1200 метра и средно твърд боб (MHB), който расте на височина от 500 метра до 900 метра. 

Реколтата в Туриалба е по-ранна

Вулканът Иразу обогатява почвата в Трес Риос

Плантации на Изток от Сан Хосе

Трес Риос е малък регион, разположен на Изток от Сан Хосе. Там производителите се възползват от ефектите на вулкана Иразу, който да обогати почвата за зърната. Тази площ се е считала за сравнително отдалечена до скоро, но сега най-голямото предизвикателство към индустрията за отглеждането на кафе вече не е достъпът до захранване или инфраструктура, а е свързана със заплахата от градското развитие. Тъй като Трес Риос се разраства, е необходима повече земя за жилища, но с тяхната експанзия и масовото строителство, спада производството на кафе. Надморската височина за плантациите в региона е между 1200 и 1650 метра, а реколтата се обира между ноември и март.

Реколтата в Туриалба е по-ранна, заради големите количества от валежи в района, които са голямо предизвикателство за производството на кафе. Надморската височина е сравнително ниска в региона – между  500 и 1400 надморски метра, а реколтата се прибира между юли и март.

Кото Брус зависи повече от производството

Италиански заселници донасят реколта на Перес Зеледон

Брунка е  разделен на два кантона

Регионът Брунка е разделен на два кантона - Coto Brus, който граничи с Панама и Перес Зеледон. От двата, Кото Брус зависи повече от кафето, което е неразделна част от неговата икономика. Италианските заселници пристигат тук след Втората Световна война и с костаричаните изграждат ферми за кафе в района. За първи път е засадено кафето на Перес Зеледон и е произвеждано от заселниците от района на Централната долина на страната към края на XIX век. А много от кафето, отглеждано в този регион, е или Caturra, или Catuai. Надморската височина тук е по-ниска между 600 и 1700 метра, а реколтата се прибира от август до февруари.

Гуанакасте е западен регион е голям, но на сравнително малки площи от него се отглежда кафе. Районът е повече зависим от производството на говеждо месо и ориз, отколкото на кафе. Въпреки това има немалко производства, но голяма част от него се отглежда на по-ниска надморска височина (600 - 1300 м) което правят зашеметяващите кафета по-рядко срещани тук.