Труд
Автор:
Труд онлайн
Бившият ирански служител Мохамад-Джавад Лариджани заяви, че страната му е разработила нова доктрина, според която ядрената ѝ програма ще запази способността си да пристъпи към разработване на ядрени оръжия в рамките на две седмици, пише Military Watch Magazine. Очаква се това да осигури известна степен на възпиране срещу потенциални противници, позволявайки на Техеран да промени политиката си за разработване на ядрени оръжия, ако се изправи пред заплаха за сигурността, считана за достатъчно сериозна, за да го направи. Това би отразявало позициите , които понастоящем заемат редица държави без ядрено оръжие, включително Япония, Германия и Южна Корея. Тъй като всички тези държави са защитени от ядрения чадър на Съединените щати, обаче, където Иран няма защитник от свръхсила, се очаква иранският праг на ядрени оръжия да има значително по-големи геополитически последици.
Лариджани отбеляза, че решението на върховния лидер на Иран Али Хаменей срещу ядрените оръжия, основано на религия, има силни шиитски юриспруденционни основи, но добави, че самият той подкрепя разширяването на ядрените възможности на Иран за възпиране на противниците. Изявлението му беше направено във време, когато разработването на ядрени оръжия получи безпрецедентна подкрепа в Иран след израелско и западно нападение срещу страната през юни, което доведе до интензивни бомбардировки по политически, инфраструктурни, ядрени и военни цели. Длъжностното лице изрази остри критики към Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г., заявявайки, че той се основава на „доктрина на дипломацията“, която е довела Иран до „бедствие и е обърнала смелостта“. Окончателните ограничения на споразумението изтекоха през октомври, въпреки че държавите от Западния блок се опитаха да наложат отново икономически санкции, за чието отменяне Иран беше направил значителни отстъпки.
Ситуацията със сигурността в Иран е широко сравнявана от анализаторите с тази на Северна Корея, като двете страни са имали сравними възможности за възпиране към края на Студената война през 80-те години на миналия век и двете са били интензивно обект на атаки от Съединените щати и други страни от Западния блок. Двете страни обаче ще продължат радикално да се различават през следващите години, като Иран не само пренебрегва разработването на оръжия за масово унищожение, но и пренебрегва по-голямата част от конвенционалните си сили. Неспособността на Иран да контролира сравнително границите си или информационното си пространство го прави уязвим както към опитите на противниците да променят общественото мнение в съответствие с техните интереси, така и към инфилтрация, както се вижда от честите и силно въздействащи атаки, предприемани от съюзени със Запада бойци от вътрешността на страната. Въпреки много по-малката си икономика и значително по-малко природни ресурси, Северна Корея е развила отбранителен сектор с несравнимо по-висок международен статус и изключително мощен ядрен възпиращ фактор, което в комбинация със значително по-силен вътрешен фронт я прави далеч по-малко уязвима. Сравненията между двете страни подхранват значителни критики към иранската политика за сигурност през последните 35 години, като от юни насам в Иран се засилват призивите за голяма промяна.
