Орисниците на Марина Бартоломеус намериха своите читатели

Българската поезия разширява своята територия сред нашите общности в чужбина. Преди 3 години издателство „Захарий Стоянов“ издаде и представи стихосбирката „Звездица“ от Марина Бартоломеус.

Авторката е  българка, но от 40 години живее в Берлин. Тя е от интелигентните личности, посветили живота си на преподавателска дейност в чужбина, но запазили жив родния език и пиетета си към българското като природа, етнос, бит и самочувствие. Затова и насища творчеството си с носталгични интонации, акварелни щрихи от великолепието на родната земя, интимни реминисценции от младостта си и метафорични картини отвъд дъгата-измамница, в която се проектира цялата духовна вселена на българина. 

На 7 ноември 2025 г. в Галерия-книжарница „София-прес“ се състоя премиера на втората ѝ стихосбирка „Орисници“. За книгата говори издателят акад. Иван Гранитски: „Тя е нежна и деликатна поетеса, която обаче отправя доста остри социални послания. Новата книга е нов, висок етап в развитието ѝ. Тя публикува рядко, работи активно върху стиха, като поправя и се съветва с известни поети. Книгата фокусира най-доброто в нейните търсения от последните 40 години. Включени са и ранни стихотворения, но преработени. Няколко са насоките в творчеството ѝ: първата е лирична – стихове за семейството и природата; втората група творби са доминирани от социалната енергия – те говорят за огорчението от клетото състояние на нашето отечество, от драмата на Европа, от разпадните процеси в света. Това са морални дилеми. Нейното отношение е дискретно, ненатрапчиво... Третото направление е психологическото, философското съзерцание към съдбата на човека. Авторката вярва, че човек трябва да бъде почтен – да е състрадателен и милосърден. Тази книга съдържа послания, заредени с вътрешна светлина, с призив за добри дела, които ние сме наследили от орфиците, които са вярвали, че добрите думи довеждат до добри дела“.

Марина Бартоломеус благодари на художника проф. Пламен Вълчев, реализирал корицата и илюстрациите, и на Димитър Димитров, чието дело е предпечатната подготовка. В последвалия рецитал авторката прочете десетина стихотворения и отправи няколко критични думи: „Стремила съм се да предам моите послания към деца и внуци – стремежи, съмнения, вяра. Поезията не търпи фалш, само преживяното остава автентично върху белия лист... Българският език не бива да бъде забравен, където и да се намираме. За съжаление, наблюдавам, че езикът ни не се развива правилно, има общо принизяване на говоренето и писането в обществото ни. Заради ИИ вече много мои колеги преводачи останаха без работа в Германия. Застрашава се интелектуалният потенциал на европейските нации“.

Свои мисли за новата книга сподели и д-р Анжела Димчева: „В поезията си Марина Бартоломеус не позира – тя не реди думи преднамерено, нито скупчва сложни абстрактни понятия с цел да стресне читателя с екстравагантни метафори. Нейната поезия е говор на мъдрата жена, която не е забравила нежността на майка си и я предава на следващите поколения“.