От принц Батенберг става граф заради певица

Първият български владетел след Освобождението не оставя потомци

Княз Александър Батенберг стъпва на българска земя на 24 юни 1879 г. и народът го среща като символ на възкръсналата държавност. Не едно моминско сърце трепва по родения преди 22 години във Верона левент, чиято аристократска осанка и маниери направо шашват провинциалните нрави.

Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има

роднински връзки с английското кралско семейство и руския императорски двор

Племенник е на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на кралица Виктория – принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза – Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица – принцесите Виктория Хесенска и Ана Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип.

Трето дете на принц Александър Хесен и полякинята Юлия Хауке, графиня фон Батенберг, младият княз е не само отлично възпитан, но носи горещо сърце на идеалист и патриот. Показал го е с участието си в Плевенската епопея, в битките за Търново, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора, заради което се е окичил с ордени за храброст, ще ги покаже и в дръзкия подвиг на българското Съединение, и като главнокомандващ армията през Сръбско-българската война.

Коя ли нашенка не би мечтала да спечели благоволението на такъв приказен герой?

Най-упорита е русчуклийката Милица Петкович

Още при първото му идване тя се лепва за него и тъй постоянно го преследва, че си спечелва прякора "княгинята". "Навред, където мръднел князът, и тя подире му", отбелязва язвително Екатерина Каравелова. Захари Стоянов пък свидетелства, че през 1881 г., при минаването на Батенберг през Русе, Милица покачила по прозорците към пътя "колкото дрипели имаше в къщата си като килими, ковьори, черги-мерги, фусти и пр". Чеизът й обаче не трогнал младия монарх, който за седем години на българския трон тъй и не се захласнал по наше момиче. Твърде потънал бил очевидно в сложните държавни дела на малкото княжество, защото скоро след като се освободил от тях - не по своя воля, наистина, а под натиска на руския император - тутакси хлътнал в мрежите на Амура.

Ранната пролет на 1887 г. сварва 30-годишния абдикирал български княз в Марсилия. Той се впуска да

гаси мъката си по увеселителни заведения

и тук без всякакъв сценарий съдбата го среща с голямата му любов - прелестната певица Йохана Лойзингер.

Батенберг се хвърля в тази опасна връзка с цялата жар на огорченото си сърце, с всичките си сдържани под княжеския хомот младежки чувства. Нищо не е в състояние да го спре и на 6 февруари 1889 г. двамата се венчават в малка селска черква.

Бащата, принц Александър Хесен, е вбесен - бракът е явно неравностоен, синята кръв е омешана с плебейска. Според законите на аристокрацията виновникът, позволил си тая дързост, трябва да смени името си. Батенберг е лишен от привилегиите на Хесенски принц - той получава титлата граф фон Хартенау, ала това никак не помрачава щастието му.

Младата семейна двойка си купува вила в околностите на Грац.

В нея имаше всичко, което можеше да му напомня за България

спомня си по-късно Йохана. По стените на трапезарията са окачени блюдата, на които поданиците му някога са му поднасяли хляб и сол. Работният му кабинет прилича на музей - тук е на показ всичко, подарявано му някога в България.

През януари т.г. на търг, организиран от аукционна къща във Виена, българската държава откупи ценни подноси, подарени на първия български княз Александър Батенберг от жителите на Русе, Ловеч и Берковица. Те са експонирани в централно фоайе на втория етаж на Националния исторически музей. Културните ценности притежават изключителна историческа стойност и са с гравирано посвещение на български език на Негово Височество княз Александър І. Единият от тях е с позлата и с изключително богата и майсторски изработена филигранна украса. На другите два подноса е изобразен изправен български лъв, символизиращ възраждането на България.

Графиня фон Хартенау не ревнува съпруга си заради тази пламенна привързаност - тя с часове слуша разказите му, с радост посреща гостите от България и с удоволствие слуша съпруга си да говори на непознатия й балкански език с българските студенти в Австрия.

На 22 декември 1889 г. семейството е ощастливено с

първороден син, когото наричат Крум-Асен

През 1893 г. се появява и дъщеричката, кръстена със звучното българско име Вера-Цветана. Кръстник и на двете деца е политикът Константин Стоилов. Само след 11 дни тежка коремна атака поваля ексвладетеля, сега командир на полк в австроунгарската армия. След неуспешна операция на 17 ноември 36-годишният Батенберг умира от спукан апендикс. Младата вдовица придружава тленните му останки до България, където той още приживе е пожелал да бъде погребан. Съпругата на княза получава почти до края на живота си българска пенсия от 50 000 лева (прекратена й е през 1946 г.). Отпуска й я Народното събрание със силното застъпничество на Захари Стоянов.

И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния й брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Асен работи като дипломат между двете световни войни и умира през 1965 г. Вера-Цветана се омъжва за Шарл Еркюл Боасеван през 1924 г. Двамата нямат деца. Тя е погребана в гробището „Свети Леонхард“ в Грац, Австрия, където по-късно, през 1951 г., е положено и тялото на майка й.