Конрад Лоренц - човекът, който знаеше езика на животните

Научната му дейност увлича цяло поколение етолози

Читателите добре познават и обичат книгите му

Увлекателно разказва за диви гъски, гарги, вълци, кучета

Конрад Лоренц се е родил във Виена /Австрия/ през 1903 г. На 29-годишна възраст открил явлението импринтинг-необикновен процес в ранния стадий на развитие, когато пилетата на дивата гъска, едва що излюпили се от яйцата, запечатват в паметта си птицата-родител. Така той станал световно известен.

През 1950 г. дружеството “Макс Планк” го извикало в института по биология на морето, разположен във вествалския замък Булдерн. По-късно то предоставило половин милион марки, за да може Лоренц да оборудва собствения си Институт за физиология на поведението в Зеевизен, който бил възглавяван от него до излизането му в пенсия през 1973 г. Сред многото награди, с които е отличаван, най-ярка е Нобеловата /1973 г./. Умира през 1989 г. В основните му трудове се третират такива проблеми като агресивността, вроденото и придобитото, т. е. генетичното и социалното в животното и човека. Освен велик учен той е и писател-натуралист. Читателите добре познават и обичат книгите му, където увлекателно се разказва за диви гъски, гарги, вълци, кучета.

Делото, на което посвети живота си ученият, трябва да се оценява не само от гледна точка на новаторските му работи в областта на етологията. Той положи огромни усилия, за да свърже “моралоподобното” поведение на животните с принципите на човешките взаимоотношения. Даже когато по негов адрес се отправи гръмка, рязка, често пъти необоснована критика, зложелателите не могат да отрекат заслугите на Лоренц. Заедно с Нико Тиберген той превръща изследванията за животинското поведение в призвана наука на 20-тия век, разбужда ума на психолози, социолози, антрополози. Заставя тези свои колеги по-точно да определят и взаимно да разграничават вроденото и придобитото в поведението на човека и животните.

Лоренц прокарва пътя в огромна развиваща се област - изследване на поведението. Благодарение на него ние си изяснихме и сега по нов начин разбираме такива проблеми като вродените типове на поведение, изменението на твърдото инстинктивно поведение под действието на обучението, влиянието на “ключовите дразнители”, на които се подчинява и вродената програма на поведение, и съзнателните постъпки. Ученият изяснява важни етапи в изменението и приспособяването на типовете поведение в процеса на развитието на подрастващото поколение. Научната дейност на Конрад Лоренц увлича цяло поколение етолози, невробиолози, социобиолози. Много квалифицирани изследователи се заемат с изучаване на поведението /това висше функциониране на организма/, свързвайки го с невробиологичните структури и функции. С тези няколко кратки бележки запознаваме нашите читатели с биографията на човека, който знаеше езика на животните.

Пернати имитатори

Знаете ли, че сред нашенските пойни птици има един изключителен имитатор - скорецът. Той може да повтаря славееви песни, да подражава на дрозда, да наподобява авлигата, да възпроизвежда даже част от радиопрограмите. Къде бихме го видели? Обитава парковете, дворовете, окрайнините на горите, речните брегове, хралупатите върби. Яде предимно насекоми, повечето от които са опасни вредители в селското и горското стопанство /бръмбари-хоботници, скакалци, същински кърлежи, листояди/. Замезва се и с охлюви, червеи. Някои го гонят като унищожител на черешите, вишните, сливите и гроздето, но тези щети са незначителни в сравнение с ползотворната му деятелност срещу насекомите нашественици.

Тази прелетна и скитаща птица с тъмно оперение е образец на семейна грижовност и вярност. Така например, за да се нахранят малките скорчета, големите по 15-16 часа в денонощие търсят храна. Средно на ден гнездото се посещава 250 пъти. Наистина трудолюбието им е изключително.

Понякога скорците правят гнездата си на някои необичайни места. Южноавстралийски фермер забелязал трева и малки клончета в гъстата вълна на една от овцете си. Оказало се, че това е подвижно гнездо, в което имало три току-що излюпени скореца. Любопитно е как птиците-родители намират “своята” овца сред огромното стадо? Затова пък на крайбрежието на едно американско езеро е построена желязна кула, висока 36 метра. По нея са наслагани скоречници. Това е най-големият “хотел” за птици в света.

Ако се обърнем към историята, ще видим, че скорците са изчезнали от Италия още през 3 век, а от Великобритария и Белгия-в края на 19 век. В Швеция през 1934 г. е имало 12 двойки скорци, но от 1954 г. те повече там не са гнездили. В Швейцария към 1900 г. са наброявали 15 двойки скорци, но към края на 1950 г. те вече са напълно изчезнали. В Япония към края на 19 век се запазила само една колония от тези птици. На остров Хонсю. Сега от нея са останали 5-6 гнезда, в повечето от които пиленцата не се излюпват. Но все пак интересно е, че в същото време расте числеността на скорците в Германия, Полша, Австрия, Чехия, Гърция, Испания, Португалия. Явно е, че тези приятни пернати певци-имитатори няма да изчезнат поне от европейския животински свят.

Любопитни факти

Зоолози от Германия провеждат любопитни експерименти и определят замърсяването на въздуха с помощта на дивите животни. Няколко десетки елена, сърни и глигана са снабдени с миниатюрни радиопредаватели. Въз основа на поведението на животните учените съставят специални карти, определят източника на замърсяването, откриват райони с благоприятен микроклимат.

Преди известно време в Япония се появил електронен прибор, позволяващ да се подслушват “разговорите” на рибите. Специално приспособление усилва слабите звуци, които издават водните обитатели. Приборът е предназначен преди всичко за риболовците. Той помага да се определи най-подходящото място за замятане.

В Норвегия са правени опити, доказващи изключителната устойчивост на полярната патица към студа. Поставена в специална камера, тя издържала температура - 110 гр. След нея най-студоустойчива се оказала гъската, после-тюленът, а накрая-бялата мечка.