Офринио - втората бълграска ривиера на гръцкото море

Около Кавала се оформя българска Ривиера, разкрива публикация на гръцкото издание "Катимерини" и уточнява, че в този район българите масово инвестират в жилища.

Ариана Борикова никога не си е представяла, когато през 2001 г. е дошла от Сандански в Офринио, Кавала, на 20-годишна възраст, за да работи в сферата на общественото хранене, че днес ще управлява, заедно със свой сънародник, една от най-известните агенции за недвижими имоти в региона.

Стилна и усмихната, тя посреща екипа на "Катимерини" облечена в дълга светлосиня рокля, в модерно обзаведения си офис, разположен на крайбрежния път. На свободно гръцки език тя  разказва, че когато за първи път е дошла в Офринио – в Тузла, както местните наричат ​​крайбрежното селище Кавала – го е намерила за красиво и тихо място, идеално за семейна почивка. Тези елементи, съчетани с близостта на района до много български градове –  само на 3,5 часа от София – са привлекли много български граждани първо да дойдат за почивка, а след това да си купят къщи. Жената е идентифицирала празнината, която е съществувала в комуникацията между продавачи и купувачи, и благодарение на познанията си по български език, тя се е заела професионално с покупко-продажбата на недвижими имоти.

Интересът към закупуване на ваканционни апартаменти е започнал преди около 10 години. Но в периода непосредствено преди и по време на пандемията той се е превърнал в истинска лудница.

„Точно преди коронавируса имаше хаос. Купуваха имоти чрез видео разговори. Така осъществявахме продажбата“, подчертава Борикова. Интересът бил толкова голям, че днес вече не можете да намерите приличен, годен за застрояване парцел никъде на плажа Офринио.

От туристи - купувачи

Това лесно се вижда дори с разходка по плажа. На морските парцели или се извършват строителни работи с огромни багери, които копаят и транспортират почва, замъглявайки атмосферата, или малки, новопостроени къщи вече стоят в редици. Нов град, над града. На парцелите, където нищо от горепосоченото не се случва, се продават мечти. Големи плакати с модели на „летни апартаменти“ обещават лятната фантазия, на английски и с изображение на щастлива двойка: „Първо се влюбвате. После инвестирате. Ето го плажът на Офринио.“

Тук се строи Българската Ривиера-2

 Слоганът е намерил своята цел. Българите са националността с най-голям процент собственици на втори дом там. Според български информационен уебсайт, Гърция остава техният първи избор и до края на миналата година 3228 граждани са декларирали недвижими имоти в страната ни.

Агенти за недвижими имоти и предприемачи, работещи в района на Кавала, съобщават, че 50% от клиентите им са българи, които купуват къщи и парцели по цялото крайбрежие от Неа Перамос и Ираклица до Офринио, като вече са достигнали и до планински села, които могат да бъдат на 20 километра от морето.

Заетите в сферата на общественото хранене и туризма гледат на развитието предимно положително. Но много местни жители се чувстват поне малко неудобно, че от пет месеца селата им са залети от български туристи, които сега са се превърнали в техни клиенти, съседи и понякога работодатели. Те не са притеснени само от обичайните проблеми, които туризмът носи със себе си в цяла Гърция, като трафик, шум и цялостен натиск върху неадекватната инфраструктура.

„Вече не можете да намерите гърци в Тузла – българи и турци окупираха плажа Офринио“, беше заглавието на статия, публикувана наскоро в местен вестник. Ще чуете същата дискусия в ресторанти и кафенета.

„На туристическо място е логично да има повече туристи. Ако отидем на остров, не е ли същото?“, коментира опасенията Мариана Борикова.

„Ако бяха германци, щеше ли да ви притеснява толкова?“, питат журналистите жителите. „Не“, отговарят те с обезоръжаваща честност.

Цените скочиха рязко

Рица Карагианиду, опитен архитект и инженер, се опитва да претегли положителните с отрицателните страни. Увеличението на търсенето от българския пазар беше една от основните причини за скока на продажните цени, което направи наличните парцели трудни за намиране. Както тя казва, в райони, които вече са развити за туризъм, като Неа Перамос, цените са се удвоили.

Още повече в селища като Тузла, това увеличение за десетилетие е надминало всички очаквания, тъй като от 900 евро/кв.м средната продажна цена на имотите е скочила до 2500 евро/кв.м.

„Липсваше отчетност“, казва Карагианиду, добавяйки, че особено в първия период българите са купували парцели земя за повече от действителната им стойност, което е довело до покачване на цените.

На разходка пред Неа Перамос забелязахме парцел, където се рекламираше строителството на луксозни къщи с басейни и гаражи. Основите дори не бяха положени, а въпреки това всички бяха продадени, с изключение на вила от 300 кв. м. Цената ѝ беше 1,2 милиона евро. Както казва Карагианиду, в началото мнозина идваха с „черни пари“, докато сега има много двойки, които или използват спестяванията си, или вземат заеми.

Мнозина сега се интересуват от инвестиционни имоти, които могат да предоставят за краткосрочен наем, когато самите те не живеят там. Тази възходяща тенденция от своя страна изпита и гърците, които искаха да купят къщи в този район, защото цените бяха по-достъпни, но също така увеличи цените на наемите. Често срещана тайна в района е, че някои от тези имоти се предлагат чрез неформални уебсайтове, незаконно, създавайки условия за нелоялна конкуренция за гърците, занимаващи се с краткосрочни наеми, и хотелиерите. В същото време дори прахът от обувките на туристите, признава Рица Карагианиду, перифразирайки поговорка, носи икономически ползи за дадено място.

Исторически размисли

Опитвайки се да обясни – понякога – негативното отношение на местните към българите, тя разказва близката история на мястото. „Тук нямахме германци, имахме българи. Има спомени. Видях живи хора, които са страдали от българите. Не искам да бъда нетолерантна, но ще дойде ли сега българин с впечатляваща скъпа кола и кардиналски стил, за да ми се прави на пич? От италианец би било по-приемливо.“

Тези спомени са много по-малко тревожни за по-младото поколение, което вижда как туристическият сезон се удължава благодарение на съседите си. Третата седмица на септември е, делничен ден, време за обяд, и всички маси в ресторанта на Никос Куркупас в Ираклица са пълни. Всички клиенти говорят български. Преди няколко години можеше да се види тази снимка най-късно до края на август. „

За щастие, и те са тук“, казва 24-годишният, който продължава семейния бизнес, продавач на риба, който пече на скара и сервира риба. „Аз също научих български. От уважение към клиента.“ М

ария Давитова често идва да се храни в магазина му. Тя го познава него и малкото му дете.

Редовната клиентка дойде с дъщеря си за първи път преди 15 години и оттогава прекарва всичките си лета тук. Чистото море, тишината, гръцкият начин на живот и добрата храна бяха това, което я спечели. Сега тя чувства, че Ираклица е нейният втори дом. Затова преди няколко години реши да си купи апартамент.

„Когато дойдох за първи път, дъщеря ми не го хареса. Попита ме какво сме дошли да правим в толкова малко село. А сега вижте колко къщи са построени. Това е за доброто на района“, аргументира се тя.

Никос Куркубас смята, че пристигането на български инвеститори и купувачи е дошло малко твърде рано и твърде рязко, преди регионът дори да е успял да инвестира в предлагането на качествен туристически продукт и може би да привлече различен профил на посетители. На въпрос за негативите, той дипломатично отговаря, че може би българските клиенти се нуждаят от малко повече енергия от западноевропейците.

„Но в момента не можем да направим много. Ние сме зрители! Просто се адаптираме.“