Парламентът - много мързел и много пари

Цитадела на измамата в многострадалното ни отечество

Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията

Парламентът е Цитадела на измамата в многострадалното ни отечество. Депутатите са законно избрани, но българинът не знае за кого точно е гласувал. Вотът е партиен и следователно замаскиран. Анонимници под вънкашност чужда и под име ново населяват пленарната зала. И трупат дебели банкови сметки.

Много пари се прахосват в святата обител на демокрацията!

В момента основната заплата на депутата е 4 938 лева. Към нея се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, една мъдра глава прибира месечно около 10 000 лева и нагоре, изчисли “Труд”.

Това разхищение тръгва от зората на нашенския парламентаризъм. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува: “Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”

Следната година, когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото.

Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията. През 1893 г. вдигат ръка за 20 лева дневни. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден.” А след националната катастрофа камарата узаконява: “Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.”

По време на Втората световна народното представителство изпада в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: “Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”

Най-много трупа категорията на “професионалните депутати”. Те са абонирани за парламента, залепнали са за банките като мухи на мед. Емблематичен пример е Теодор Теодоров от Народната партия, известна като партията на милионерите. Теодоров обитава тринадесет обикновени и едно велико народно събрание. Брои си парите три пъти дневно - сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане.

В наши дни Янаки Стоилов се опита да го настигне. Той е ляв и трябваше да е сред масите, но предпочиташе камерния заупокой на пленарната зала. Депутатства в едно велико и седем обикновени събрания. Стягаше се за още, но началничката Корнелия Нинова прекъсна виталния му полет. Стана служебен министър, сега е конституционен съдия.

Понякога в депутатската душа трепва жалостиво чувство. Цветът на нацията разбира, че електоратът няма нейните способности да печели. В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидаризира с низините и да си замрази заплатите. Историческият шанс беше пропуснат по уважителни причини.

“Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти”, обясни Димитър Главчев от ГЕРБ. Вместо да пъхне заплатите във фризера, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

Така нареченото Народно събрание отказва на народа достойни пенсии. Подхвърля му мизерни подаяния, наречени добавки. През 2008 г. обаче депутатът от БСП Костадин Кобаков изригна: “Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!” Кобаков посочи, че простолюдието е мързеливо и не работи, а неговите представители в камарата се късат от работа.

Ето как е отворено Народното събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков. “Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.”

Гора от ръце гласува три дни предварителна почивка. Депутатският мързел става пословичен и няма сила, която да го изкорени. С голям пазарлък и много мъка парламентарното братство склони да съкрати сегашната коледна ваканция. По време на дебата цитираха поговорката “Залудо работи, залудо не стой!” Обаче с обратен знак - народната мъдрост не засягала ковачницата на закони.

Парламентаристите наистина имат натоварен график, но с бизнес рандевута. От тях идват консултантските, комисионите и рушветите за лобизъм. По леонардовски надарени, те са вещи във всички области на знанието. Ахмед Доган, който е дипломиран философ, се изяви и като талантлив хидроинженер. Консултира строежа на язовир Цанков камък срещу хонорар от един милион евро.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Мозъка. С космическа бързина на ума заработи от консултантски услуги 131 000 лева. Дори се изненада от себе си. На 16 юни 2011 г. се заключи в тоалетната на парламента да анализира как ги е изкарал. Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и ги информира: “Няма нещо, от което да се притеснявам, всичко е на показ.”

Тази година Лъчезар Иванов официално обяви, че е милионер!

Ето го и Цветан Цветанов. В късните години на Прехода той консултира евентуални чужди инвеститори за криминогенната обстановка в страната. Цветанов им посочи кои са апашките капани в татковината, но отказа да съобщи кои са платците. Спечеленото инвестира в уникални апартаменти, единият с частен асансьор.