Труд
Автор:
Труд news
Стигмата и слагането на етикети са всекидневие
Половината приемни деца в България са ставали обект на подигравки, изолация или пренебрегване, показва първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа, проведено от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Изследването е осъществено сред 218 приемни родители от всички 28 области на страната в периода юли - септември 2025 г. и разкрива, че стигмата и слагането на етикети са ежедневие за много от децата и техните семейства. То е част от проекта “Щит за детството: защита срещу насилието и уязвимостта в приемна грижа”.
Резултатите сочат, че дори в разширената семейна среда приемните деца често не са възприемани като равноправни членове. Почти половината от родителите споделят, че далечни роднини не приемат детето, а значителна част съобщават за коментари от типа “не е от нашата кръв” или за отдръпване на приятели, които не знаят как да се държат с приемното дете. Кварталът и съседите също често поддържат стигмата - разпространяват се клюки, съседските деца избягват контакт, а някои семейства се чувстват нежелани на общностни събития. Едва малка част от родителите заявяват, че са получавали открита подкрепа от съседите си.
Най-тревожна е картината в образователната среда, където повече от половината приемни родители твърдят, че децата им са третирани като “различни” от учители или съученици. Често те са подлагани на подигравки и изолация, а учителите имат по-занижени очаквания към тях. Не рядко поведенчески трудности се обясняват с произхода на детето, а в детските градини родители съобщават за негативни коментари от други майки и бащи, както и за неподготвеност на педагозите да работят с деца с травматичен опит. Допълнителна трудност са ограниченията за фотозаснемане, заради които някои приемни деца биват изключвани от училищни албуми или публикации в социалните мрежи, отразяващи събития.
Връстниците, които би трябвало да бъдат естествена среда за интеграция, често се превръщат в източник на емоционална болка - децата са подлагани на подигравки, изключвани от рождени дни и игри или стават жертва на онлайн тормоз. Здравната система също възпроизвежда стигмата - приемните родители съобщават за трудности при смяна на личен лекар, дистанцирано отношение от медицински специалисти и етикетиране на децата като “проблемни”. В някои случаи има дори забавяне или отказ на здравни грижи, тъй като приемните родители имат ограничени права за вземане на решения. Особено уязвими остават децата със специфични потребности, за които повече от половината родители смятат, че обществото гледа като на “безнадеждни”.
Не по-малко тревожна е ролята на медиите и общественото мнение. Почти половината приемни родители са на мнение, че медиите представят темата сензационно - или чрез клишето за “деца, отглеждани заради парите”, или чрез образа на “приемните родители - супергерои”. Голям дял от анкетираните смятат, че обществото възприема приемните деца като “чужди” или “втора ръка”, а съжалението към тях рядко се превръща в трайна ангажираност с техните проблеми.
“Стигмата е форма на социално и институционално насилие. Тя не винаги е толкова видима, но се отразява върху самочувствието на децата, в тяхната обществена адаптация, в усещането, че принадлежат на някого и че са подкрепени от обществото”, коментира Гинка Илиева от НАПГ. По думите є данните ясно очертават проблем, който започва в семейството и квартала, продължава в класната стая и здравната система и достига до телевизионния екран.
