Поправят Изборния кодекс до края на годината

ГЕРБ искат експериментално въвеждане на промените

Според проф. Михаил Константинов няма да секнат манипулациите

Депутатите заработиха по поредното прекрояване на Изборния кодекс. На дневен ред е набавянето на нови машини за гласуване. От ИТН предлагат досегашните да бъдат заменени от оптични устройства, които да сканират хартиените бюлетини. За такива скенери последно се говори през 2022 г., когато ДПС предложи въвеждането им.

Йордан Цонев от ДПС-НН неотдавна дори ги сравни с устройствата в тотопунктовете. Затова се смята, че поправките ще бъдат подкрепени и от ДПС-НН. “Сканиращите устройства са привлекателен избор, тъй като запазват традиционното хартиено гласуване, но осигуряват точност при броенето на гласовете и се дава възможност за електронен одит”, коментираха експерти. Ще се създадат и преброителни центрове.

Основна цел е премахването на “мъртвите души” от избирателните списъци.

Един от вариантите, предложени от ИТН, е право да гласуват да имат упражнилите правото си на вот на последните избори и да се създаде публичен регистрър на избирателите. Пред “Труд news” Станислав Балабанов добави, че друг вариант е новите списъци да се изготвят на база данните на НСИ от последното национално преброяване на населението.

“В тясно сътрудничество с ГРАО и НСИ, на база реалните регистрации на български граждани ще изчистим тези имена, които са с два адреса и тези, които са починали, а смъртните актове все още не са отразени в тези институции, забавени са в системата. Ще изискаме от тях тези проверки. Данните ще са изпратени в ЦИК, за да се знае колко имат право да гласуват”, уточни Балабанов. Той бе сигурен, че предложенията ще бъдат приети, заради това, че са били част от договорката за съставяне на правителство.

За да не бъде лишен никой, желаещ да гласува, от БСП предлагат активна регистрация - период преди избори, в който липсващите в списъците да бъдат прибавени.

Анна Александрова, която е председател на правната комисия в парламента, заяви пред “Труд news”, че нещата се изглаждат и яснота ще има следващата седмица. “Очаква се докладът да влезе в комисия до края на октомври. Според диалога досега, промените трябва да се приемат до края на годината”, каза Александрова. Тя подчерта, че има спорни моменти, които ще се прецизират. “Ползваме експерти, които са водещи по изборния процес. Ако правителството си работи с пълен мандат, каквито са нагласите, е хубаво сега да се приемат измененията. За да няма нововъведения непосредствено преди избори. Промените, според мен, трябва да се въведат първоначално експериментално”, каза Александрова и уточни, че в бюджета не са заложени 100 милиона за нови машини.

“Големият физик Алберт Айнщайн е казал, че да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е лудост”, заяви пред “Труд news” проф. Михаил Константинов. Той добави: “Нашите депутати редовно бъркат в Изборния кодекс и очакват изборният процес да се подобри. Прилагаме правилото на Айнщайн за поредното предложение и виждаме, че то е форма на лудост. Прочие, луди са не само тези, които бърникат из Кодекса, но и тези, които ги избират”. Той е на мнение, че въвеждането на изцяло машинен вот с такива машини няма да секне манипулациите. “В големите градове у нас изборни манипулации няма, а в някои от малките селища няма как да няма.

Като цяло изборният процес у нас е добър, но пък е тотално дискредитиран в очите на хората. Това постигнахме с непрекъснатото бъркане в Изборния кодекс”, добави той. Относно това дали публичен регистър на избирателите би бил полезен, той каза, че това е възможно, ако изборната администрация си гледа перфектно работата. “Но ако изборната администрация си гледаше перфектно работата, нямаше да има нужда от публичен регистър на избирателите”, каза проф. Константинов. Той уточни, че списъците не могат да се изчистят от “мъртви души” с данни от преброяването на населението.

“Данните от последното преброяване, а и от всяко друго, не съдържат конкретни данни за който и да е избирател и така не могат да се използват в изборния процес, освен за общи приказки. Българските граждани общо са 8,3 милиона, у нас те са 6,4 милиона. Българските избиратели общо са 6,6 милиона, у нас те са 5,2 милиона. Това са важните числа и точно в този вид рядко ще ги намерите. Те обаче лесно се пресмятат от някои достъпни данни”, каза професорът.

Той добави и уточнението: “Когато имат избор, 68% от българите избират да гласуват с хартиени бюлетини, а само 32% чрез някакви устройства. В Европа машинно гласуване няма, а където имаше, го изхвърлиха. Сега чакам да ми посочат град Брюксел за обратното. Аз пък ще попитам колко са брюкселските избиратели спрямо европейските? Около 1%... По света с машинни с директен запис (като нашите) гласуват в Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. И в България...”, заключи проф. Константинов. Той поясни, че “мъртви души” се чистят най-добре по френската система, т. е. чрез активна регистрация.