Потайностите на дипломацията

Бойко Коцев извади на светло истории от мазето на професията

Един наш възрожденец нарича дипломацията „Война без пушки“. Защото се стреля с думи, а не с куршуми. Колкото повече владееш словото, толкова повече битки печелиш. Доказва го новата книга на Бойко Коцев „Дипломатически етюди“.

Той е завършил Московския държавен институт по международни отношения. Следвал е в Британския институт за международно и сравнително право и Лондонския колеж за гражданска служба. Беше постоянен представител на България в Европейския съюз. После един от ръководителите на преговорния екип за присъединяване към НАТО. Най-сетне отиде посланик в Русия.

Бойко Коцев е Върховен офицер на Ордена за заслуги към Френската република. Върховен офицер на Ордена на Леополд Втори на Кралство Белгия. Върховен офицер на Ордена за заслуги на Кралство Норвегия. Тези отличия не са уникат, защото светят на гърдите и на други негови колеги от кариерата.

Уникалната заслуга на Бойко Коцев е че извади на светло потайностите на дипломацията. Има такъв корпус в литературата, който включва класически съчинения като „Цариградските потайности“ и „Потайностите на принц Карл“. Бойко Коцев се намеси в този жанр с истории от мазето на професията. Никой преди него не го е сторил.

Книгата е в ръцете на читателите благодарение на издателство „Изток-Запад“.

Трудната борба за кирилицата в Европейския съюз

Прибалтийските републики след разпадането на СССР и придобиването на независимост се отказаха от използването на кирилицата и приеха латиницата

Бойко Коцев

На всички общоевропейски банкноти вече се появи надпис на кирилица - ЕВРО. Това решение не беше постигнато лесно. Трябваше да бъдат преодолени много сериозни трудности, като се приложат професионални умения, такт, дипломатичност и много добро познаване на правилата и процедурите на ЕС.

През 2007 г. България стана първата държава членка на ЕС, чиято официална азбука е кирилицата. Още в документите за присъединяването, в превода на български език (т. нар. български алтернат), там, където става дума за единната валута, нейното наименование е коректно изписано на кирилица, съгласно традициите и дълголетното му използване в българския език - „евро“.

В онзи момент обаче никой не подозираше, че след няколко месеца ще възникне сериозен проблем - как да се изписва и произнася това наименование в официалните документи на ЕС. Европейската централна банка (ЕЦБ) постави остро въпроса, че понятието „евро“ (EURO) като валута е технически термин и не трябва да се превежда, а следва еднообразно да се пише и произнася на всички езици в Евросъюза. Съответно постави ултимативно въпроса и на български език да се пише и произнася като „еуро“.

За нас решението по този казус автоматично поставяше въпроса на общоевропейските банкноти да се появи надпис на кирилица - „евро“, а така също и „ЕЦБ“ освен на другите езици да бъде изписано на кирилица. Към този момент на банкнотите имаше изписване на валутата само на латински и гръцки език. Във връзка с това много категорично поставиха въпроса да се откажем от изписване на валутата на кирилица на еврокупюрите, защото щяло да струва много скъпо, няма технологично време за бърза подмяна на банкнотите, а такова било планирано едва за след 5-7 години.

Българската страна прояви гъвкавост, като изрази съгласие да не се пристъпва незабавно към подмяна на банкнотите с оглед изписване валутата и на кирилица. Банкнотите да останат в същия вид, но при следваща емисия категорично настояхме валутата да се изписва и на кирилица. В момент, когато всички аргументи против признаването u бяха вече изчерпани, под натиска на ЕЦБ Генералният секретар на Съвета проведе разговор с българския министър на външните работи с опит да тества единството на българските институции по въпроса и да го убеди нашата страна да се откаже от своята позиция. Той твърдо и аргументирано защити нашата кауза и не допусна пробив в отстояването на българската позиция.

Не знам какъв щеше да бъде изходът, ако разговорът беше приет от някой от неговите заместници, някои от които имаха твърде либерални геополитически възгледи и бяха склонни да направят компромис срещу някакви евентуални бъдещи изгоди или просто да направят добро впечатление пред еврочиновниците. Така или иначе, нашите усилия се увенчаха с успех и защитаваната от нас позиция беше приета и подкрепена на ниво посланици, т. е. от КОРЕПЕР II.

Предвид обаче голямата тежест на ЕЦБ в системата на ЕС ръководителят на правната служба на Съвета Жан-Клод Пири препоръча окончателното решение да бъде взето от държавните и правителствените ръководители на ЕС, за да се избегне всякакво противодействие от страна на ЕЦБ. Подобна среща предстоеше във формат Междуправителствена конференция по приемане на Лисабонския договор през декември 2007 г. При положително решение на държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС, ЕЦБ би била длъжна да го приеме и изпълнява.

Смятахме, че останалата част от процедурата ще протече автоматично и без проблеми. Вече се ползвахме с пълното разбиране и консенсусната подкрепа на държавите членки, а и секретариатът на Съвета подкрепяше взетото на ниво посланици решение, като съответно даваше положителни препоръки в подкрепа на нашата позиция. Това обаче не се оказа така.

Прибалтийските републики след разпадането на СССР и придобиването на независимост се отказаха от използването на кирилицата и приеха латиницата. През продължителния период в рамките на Съветския съюз обаче използваха кирилицата, което наложи определени стереотипи. Съответно в техните общества се беше утвърдило използването на понятието „евро“. Подобно беше и положението в Словакия. При поставянето на въпроса за изписването на паричната единица на ЕС на български език ръководителите на тези държави поискаха това да се отнася и за тях.

Разширяването на кръга и за държави, които не използват кирилицата, беше абсолютно неприемливо за ЕЦБ и даваше възможност да се отхвърли и нашето искане. Въпросът беше разгледан от Междуправителствената конференция във формат министри на външните работи и впоследствие - във формат държавни и правителствени ръководители. При твърдата, добре аргументирана позиция, дипломатическите умения, проявата на много такт и с активната подкрепа на дипломатическата служба успяхме да убедим своите колеги, които в крайна сметка се отказаха от искането си и дадоха безрезервна подкрепа за България.

Независимо че имаше много силен натиск да приемем единната валута именно като „еуро“, в резултат на това единодушие, благодарение на дипломатическите умения и използвайки по един високо професионален начин правилата и процедурите на ЕС ние успяхме да убедим своите опоненти в правилността на аргументите ни. След два и половина месеца, изпълнени с трудни преговори и неуморни усилия, решението все пак беше взето. Това стана по време на междуправителствената конференция в Лисабон в края на 2007 г. Кирилицата беше приета като равноправна азбука в ЕС и сега вече на новите общоевропейски купюри е напечатано „ЕВРО“.