Труд
Автор:
Труд онлайн
Външното електрозахранване на окупираната от Русия атомна електроцентрала в Запорожие е прекъснато от повече от три дни, което е рекордно прекъсване и предизвиква опасения за безопасността на обекта с шест реактора, намиращ се на фронтовата линия на войната в Украйна.
Аварийни генератори се използват за захранване на охладителните и безопасностните системи, след като последната електропроводима линия към централата беше прекъсната от руска страна в 16:56 ч. във вторник и няма непосредствени признаци, че линията ще бъде възстановена.
Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), описа ситуацията като „силно тревожна“ в сряда и се срещна с Владимир Путин в четвъртък, но ситуацията продължава.
Западни експерти и украински официални лица се опасяват, че Кремъл създава криза, за да затвърди контрола си над централата, която е най-голямата в Европа, и че Русия предприема рисковани стъпки, за да включи поне един реактор въпреки военните условия.
„Русия използва атомната електроцентрала като средство за преговори“, заяви украински правителствен служител, а специалист от „Грийнпийс“ заяви, че руската окупация е навлезела в „нова критична и потенциално катастрофална фаза“.
Стрес тестовете, проведени от европейските регулатори след японската катастрофа в реактора във Фукушима през 2011 г., показаха, че атомната електроцентрала трябва да може да работи без външно електрозахранване в продължение на 72 часа. Превишаването на този срок не е тествано, заявиха украински източници.
Русия превзе атомната електроцентрала в Запорожие през март 2022 г. и нейните реактори, които някога са били в състояние да захранват 4 милиона домакинства, бяха изключени за безопасност.
Украйна счита атомната електроцентрала за своя, но тя се появи в преговорите между Доналд Тръмп и Путин. Тръмп се опита да предложи САЩ да поеме контрола, докато Кремъл заяви, че иска да рестартира всички реактори и да ги свърже с руската електропреносна мрежа – задача, която се счита за изпълнима само в мирно време.
В Запорожие вече девет пъти е имало прекъсване на външното електрозахранване. При всеки от тези случаи щетите са били нанесени на територията, контролирана от Украйна, от руските сили, които са нанесли удари по енергийната инфраструктура в Днепър. Последната 750-киловолтова електропреносна линия е преминавала през реката, като Украйна е била готова да доставя енергия, за да поддържа безопасността.
Във вторник линията беше повредена от руската страна, на около километър и половина от централата. Руските оператори на централата заявиха, че ремонтните работи са „усложнени от продължаващите обстрели от украинските въоръжени сили“, въпреки че Украйна твърди, че никога не стреля по централата или около нея, като аргументира, че това би било неприемливо рисковано.
МААЕ заяви, че руските оператори са я информирали, че има достатъчно дизелово гориво, за да захранва генераторите в продължение на 20 дни без доставка на гориво. Гроси обаче заяви, че загубата на външно електрозахранване „увеличава вероятността от ядрена авария“.
Седем от 18-те налични генератора захранват охладителната система на място, но ако те престанат да функционират, според украински източници, съществува риск ядреното гориво в шестте реактора да се нагрее неконтролируемо в продължение на седмици, което да доведе до разтопяване.
Ускорена версия на този сценарий се случи във Фукушима, защото реакторите току-що бяха започнали да работят. Япония беше ударена от земетресение с магнитуд 9,0, в резултат на което горещите реактори на обекта бяха автоматично изключени. Аварийните генератори продължиха да помпят охлаждаща вода около реактора, но те бяха извадени от строя от цунами, което последва минути по-късно. Три ядрени ядра в централата се стопиха в рамките на три дни, въпреки че горивото остана в контейнерите. Никой не загина, но над 100 000 души бяха евакуирани.
Има признаци, че Русия е на път да инсталира нова електропреносна линия до централата в Запорожие, преминаваща през окупираните територии, за да разреши кризата. „Те ще се представят като спасители“, заяви украинският правителствен служител.
Анализ на сателитни снимки, направен от „Грийнпийс“, показа 125 мили строителство от руската електропреносна мрежа в окупирания украински град Мариупол, макар да не е ясно дали е направена окончателна връзка с електроцентралата.
Други сателитни снимки показаха, че руските сили са построили язовир през входния канал на обекта през лятото, за да създадат по-малък и по-сигурен източник на вода. Ядрените специалисти на Greenpeace смятат, че има достатъчно вода, за да може Русия да рестартира един от шестте реактора, за да заяви, че само тя може да управлява обекта.
Преди седмица Юрий Черничук, назначеният от Русия директор на централата, заяви, че процесът на интегриране на обекта в руската електропреносна мрежа е „в последния си етап“, въпреки че рестартирането на ядрен реактор по време на война би било безпрецедентно.
Шон Бърни, старши ядрен специалист в Гринпис Украйна, призова шефа на МААЕ да се намеси. „Гроси трябва незабавно да каже на руското правителство да се откаже от плановете си за рестартиране на реактора и да ясно, че само те носят отговорност за кризата с ядрената безопасност и сигурност“, каза той.
Нито Гроси, нито Путин споменаха Запорожие в ограничените публични изявления след срещата им в четвъртък. Руският президент каза на Гроси: „Ще направим всичко възможно, за да подкрепим вашата работа.“ Гроси описа срещата като „навременна и важна“.
