Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, пред „Труд news“: Имахме повече самочувствие като кандидати за ЕС заради огромния авторитет на царя

Промените в Конституцията минаха на първо гласуване на ръба със 161 гласа. Седмица след това дойде и становището на Венецианската комисия, според която въобще не е ясно какво искаме да се промени в основния ни закон. Той е променян досега пет пъти, като четири от тях бяха изменения и допълнения, свързани с реформа в съдебната система, припомня проф. Даниел Вълчев. Нещо повече - и четирите пъти те бяха обявени като първа и решителна крачка по пътя към истинската съдебна реформа. И аз обикновено се шегувам, казвайки, че след като четири пъти сме правили първи крачки, не е лошо някой ден да направим и втора крачка, казва нашият гост.

- Венецианската комисия нарича мотивите към промените в Конституцията „кратка обяснителна бележка“. А в практиката мотивите са дори по-дълги от самия нормативен акт. Що за законотворчество е това, професор Вълчев?
- Да се върнем малко назад и да припомним, че досега действащата българска Конституцията е изменяна и допълнена пет пъти. Четири от тях бяха изменения и допълнения, свързани с реформа в съдебната система. Нещо повече - и четирите пъти те бяха обявени като първа и решителна крачка по пътя към истинската съдебна реформа. И аз обикновено се шегувам, казвайки, че след като четири пъти сме правили първи крачки, не е лошо някой ден да направим и втора крачка. Големият проблем при всички случаи е, че ние нямаме самочувствието да направим промяната, която българите очакват и която политическият елит, вслушвайки се в това, което му казват хората, трябва да осъществи, а обикновено търсим външни авторитети, независимо дали става въпрос за Венецианската комисия, Съвета на Европа, ГРЕКО или някой друг. Конституцията е основният нормативен акт в едно общество и не се очаква той да бъде изменян и допълван на всеки две-три години. Да припомня, че преди няколко години в един тежък за ГЕРБ момент те дори бяха измислили, че трябва да се приеме изцяло нова Конституция. И като я прочетохме, се оказа, че 90 процента и нагоре всъщност е старата Конституция, което въобще пък компрометира идеята за нова Конституция. Според мен, ако изобщо смяташ да изменяш и допълваш основния закон, трябва да се опреш на някакво вече стабилизирано разбиране в обществото, да проведеш широк дебат, да поставиш ясни цели и едва тогава да търсиш техниките, с които да постигнеш тези цели. У нас, както винаги, нещата са обратно. Има някакви разпоредби и това, което Венецианската комисия е отбелязала (между другото съвсем справедливо) е, че всъщност не е ясно какво изобщо искаме да постигнем с тези променени разпоредби, или това ще бъде поредната промяна, като тази отпреди няколко години, в името на все по-неясния силует на съдебна реформа.

- Тогава тя бе наречена исторически компромис...
- Да, от колегата Кънев. Който компромис доведе до това, че работата на ВСС, която и без това не беше съвсем прозрачна, стана толкова усложнена при наличие на две колегии и пленум, че дори и онези, които инициираха тази промяна и се гордееха известно време с нея, бяха изненадани и озадачени. Така че хората от Венецианската комисия са напълно прави, но и без тях много колеги юристи, включително и аз, имахме различни поводи да кажем, че предлаганите сега промени в Конституцията (с много малки изключения) няма да доведат до кой знае какво, със сигурност не и до нещо положително в живота на българите.

- На първо гласуване промените минаха на ръба, със 161 гласа, а когато ги вкараха в парламента, подписите бяха 166. Къде се загубиха пет гласа и какво означава това според вас?
- Не мисля, че са се загубили. Политиката е изкуството на даваш знаци и да умееш да разчиташ знаци. Според мен знакът, който бе даден с тези 161 гласа бе, че като цяло управленската конструкция е много крехка, и никой не бива да си мисли, че тя е вечна и че всеки може да си прави каквото си иска. Това беше много добре премерен и ясен знак.

- Над 50 критични бележки имаше при обсъждането на промените в конституционната комисия. Според вас те направиха ли впечатление на вносителите?
- Вероятно им е направило. Предложенията за изменения и допълнения в Конституцията са юридически по форма, но винаги политически по съдържание. Всеки разговор за Конституцията е политически разговор, но в случая той е политически на едно по-ниско равнище. В момента имаме правителство, преимуществено съставено от представители на една политическа сила, която не само няма мнозинство в парламента, но дори не е и първа по брой депутати. От първата политическа сила подкрепиха тази конструкция по някакви си техни съображения, но понеже и такава конструкция няма голяма степен на устойчивост, привлякоха и още една политическа сила в лицето на ДПС и за да легитимират това, казаха, че им трябва конституционно мнозинство. Иначе какво правят ДПС там? Нека не забравяме, че онези, които сега срамежливо замълчават когато господин Пеевски повиши глас, всъщност са същите, които до вчера твърдяха, че той дори няма право да влиза в парламента. Подобна метаморфоза не се получава лесно нито в природата, нито в обществото. И за да се оправдаят, те имат нужда от конструкцията „конституционно мнозинство“. Те не че не чуват и не разбират, че част от предлаганите разпоредби са много меко казано спорни. Но да започнат отново процедурата означава, че всъщност досега нищо не са правили и трябва наново да внесат законопроект, който отново да изчака необходимото време и наново да отиде на първо гласуване. И тъй като не могат да си го позволят, най-вероятно ще се опитат да правят промени между първо и второ четене, което между другото е много спорно дали могат да го правят. Ще могат да махат предложени разпоредби, но доколко ще могат да изменят проекта е един значително по-сложен въпрос.

- В интервю за „Труд news“ уважаваният професор Огнян Герджиков каза, че България има много проблеми, но проблемът в Конституцията е на най-последно място...
- Аз също мисля така. Винаги съм казвал, че да си обясняваш с Конституцията някакви кой знае какви проблеми в България, както и да си мислиш, че с изменения и допълнения в Конституцията ще ги решиш, е белег на много тежка политическа наивност. За съжаление промяната на Конституцията в името на по-добра съдебна система за съжаление все повече се превръща в политическо знаме...

- Повечето предложения за промени в Конституцията не са нещо ново, може би новото се отнася до служебните кабинети?
- Идеята да променяш Конституцията поради това, че не харесваш персоналния състав на някой конкретен орган (в случая, защото имаш някакви търкания с президента и заради това да му намалиш правомощията), е изключително тежка грешка. Защото утре някой от тези, които правят промените, може да стане президент. И обратно - тези, срещу които са насочени промените, утре може да имат мнозинството в парламента. Демокрацията е сложно управление и затова хората отпреди двеста и кусур години са измислили система на баланси и противотежести. Независимо кой си, не можеш като спечелиш едни избори да си правиш каквото искаш в страната. Трябва да има противотежест. Да, може да те дразни президентът, или Конституционният съд, или Сената, където го има (вижте САЩ). Но въпреки това на републиканците не им е дошло на ум, че трябва да премахнат Сената! Така не може да се разсъждава. Ние българите имаме склонността да мислим, че животът е днес, утре и най-много до неделя. Но идват следващи конфигурации, нови управления... Така не може да се разсъждава. Президентът има макар и не големи някакви възможности да стопира определени назначения, да връща закони. Напротив, ако разсъждаваме институционално, трябва да се увеличат неговите правомощия при отсъствието на втора камара, а не да бъдат намалени. Окей, не харесваш Радев, но след 2-3 години той няма да е президент. Не можем да кроим костюма по някого конкретно, защото после на следващия може да му стане тесничък или пък да му виси като подарен. Да не говорим за смяната на националния празник, което от моя гледна точка е белег за тежка дезориентация.

- Този дебат като че ли заглъхна....
- Как няма да заглъхне! Как може да ти дойде на ум, че за да рапортуваш, че си геополитически отличник, ще промениш културните традиции на собствения си народ, създавайки нови тежки разделения? Това ми звучи като родено от не много здрав ум.

- А идеята служебните премиери да бъдат избирани между председателя на НС, гуверньора на БНБ и на Конституционния съд как ще коментирате?
- Като неумел опит да се ограничат правомощията на президента. Тук идеята е ясна - да не би съветниците на президента да станат премиери и министри, което стана на няколко пъти и на мен също не ми се вижда проява на добър вкус. Но другото пък ми се вижда още по-неуместно. Не че председателят на Конституционния съд няма качества да бъде министър-председател, но такава ситуация би създала много усложнения, в това число и противоречия. Конституцията не е просто една хартия, върху която са написани умни работи. Тя трябва да бъде съобразена и с условията, в които ще действа. Българската конституция, добра или лоша, действа вече 32 години и може да кажем, че до голяма степен дрехата започна да пасва на тялото. Да, има някакви проблеми, но дрехата и тялото живеят горе-долу добре. Има натрупана конституционна практика, знаем кое може и кое - не. Конституционният съд има доста решения, с които понякога отпуска шева, понякога го прибира. И в тази дреха мисля, че се чувстваме сравнително добре. А и да не забравяме, че светът стана много сложен и взривоопасен и е време българският политически елит да започне да си дава сметка какво става около нас. Струва ми се, че това дълбокомислено взиране в пъпа ни и представянето като важно занимание да вадим мъхчета от него и да им се дивим на светлина, трябва да престане. Ако управляващите искат да са на нивото на очакванията на българите, трябва много внимателно, консервативно, но със сила и с характер, да отстояват българските национални интереси. Защото ние някак си се успокоихме, че като влязохме в ЕС и в НАТО има кой да мисли за нас и икономически, и политически, и да ни пази, нашата работа е да си купуваме телевизори с все по-голям екран и да имаме все по-бърз интернет. Според мен например България трябва ясно да постави въпроса, че не може да подкрепи изобщо да се говори за разширяване на ЕС, преди връзките вътре в съюза да бъдат достатъчно укрепени - т. е. преди ние да сме в Шенген и в еврозоната. По този въпрос не бива да има никакво колебание. А не да се държим като отличници, които искат да се харесат на учителката.

- Вие бяхте депутат, когато влязохме в НАТО и вицепремиер, когато ни приеха в ЕС...
- Нещо повече - бях представителят на българското правителство в германския Бундестаг - последният европейски парламент, в деня, в който той ратифицира договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС. И депутатите ни ръкопляскаха. Сега не е така. Ние сякаш имахме повече самочувствие, когато бяхме кандидати за членове. Това, разбира се, се дължеше в немалка степен и на огромния авторитет на царя, който имаше самочувствието да бъде естествен лидер не само в Българя, но и в Европа. А сега какво е - срам ни е да поставим своя национален интерес.

- Смятате ли все пак, че на финала на дългата писта промените в Конституцията ще бъдат приети, професор Вълчев?
- Много съм скептичен. Ако нещо се приеме, което не изключвам, то ще бъде в много орязан вариант. Не мисля, че сериозни хора ще приемат промяната на националния празник, че ще приемат такива ограничения в президентските правомощия при положение, че след няколко години изтича вторият мандат на настоящия президент. Разбира се, може и трябва да се намали мандатът на главния прокурор. Що се отнася до ВСС - той и сега е разделен, и предлаганите разпоредби съвсем не съм сигурен, че ще подобрят работата там. Скептичен съм и от чисто политическа гледна точка - конструкцията е твърде крехка.

- С номинацията от ППДБ на Васил Терзиев и всичко, което излезе за ДС-родословието му не се ли докарахме до вечното нашенско „Оти ги ручахме жабетата“?
- Аз съм от хората, които мислят, че децата не носят отговорност за своите родители. Проблемът тук обаче е друг - г-н Терзиев, когото не познавам, но ми се вижда интелигентен и културен човек, е издигнат от политически сили, които бяха превърнали в мантра борбата с агентите на ДС, настояваха за лустрация и всичко следващо от това. И аз допускам, че те ще имат проблеми със собствените си избиратели. Защо са се спрели тъкмо на тази кандидатура, нямам представа. Според мен естественият кандидат на тази общност беше Борис Бонев, който за няколко години успя да се наложи като човек с енергия и с отношение към София. Ако пък Вили Лилков беше водач на листата им, успехът би бил почти сигурен. Докато сега ми се струва, че предстои доста тежка битка с повече от двама борещи се.

Нашият гост
Даниел Вълчев е роден е на 10 август 1962 г. в Бургас. Завършва езикова гимназия във Варна и право в СУ “Св. Кл. Охридски”. През мандата на президента Желю Желев е негов юридически съветник. Специализира в Международния институт за публична администрация в Париж през 1991 г. и Военен колеж на НАТО - Рим, 1992 г.
Защитава докторат по право през 1995 г. на тема: “Държавна власт и народен суверенитет”. От 2004 г. е доцент, а от 2013 г. професор в СУ в Юридически факултет, катедра “История и теория на държавата и правото”.
Депутат от НДСВ в 39-то НС, където е председател на комисията по европейска интеграция и член на комисията по правни въпроси. От 17 август 2005 до 27 юли 2009 г. е вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на тройната коалиция.