Труд
Автор:
Труд news
Активната роля на семейството е ключова за справяне с нарастващата епидемия
Броят на хората с диабет у нас се е увеличил двукратно през последните 18 години, сочат данните от епидемиологично проучване, извършено от проф. д-р Анна-Мария Борисова, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ “Софиямед”, и съавтори. Днес почти всеки трети българин над 60 години е засегнат, а броят на хората с предиабет е дори по-висок от този на диагностицираните с диабет. Това означава, че стотици хиляди българи живеят с нарушения в глюкозната обмяна, без да знаят, че са в риск от развитие на диабет тип 2.
В глобален мащаб над 1 милиард души вече живеят с предиабет. Последният Атлас на Международната диабетна федерация (IDF, 2025) показва, че 1 от всеки 8 възрастни (20-79 г.) има нарушен глюкозен толеранс (635 милиона души), а 1 от всеки 11 възрастни - нарушена гликемия на гладно (488 милиона). Общият брой на хората с предиабет вече надвишава броя на диагностицираните с диабет. Тези данни и световни тенденции бяха във фокуса на събитие под надслов “Време е да говорим с нашите близки”, което наблегна на активната роля на семейството като ключова за справяне с нарастващата епидемия.
“Предиабетът е последната възможност да спрем развитието на диабет тип 2 - подчерта проф. д-р Анна-Мария Борисова. - Всяка година между 5 и 10% от хората с предиабет заболяват от диабет тип 2, но това може да бъде предотвратено. Ранното откриване и промяната в начина на живот са най-силното ни оръжие - те могат да обърнат процеса. Превенцията трябва да започва от семейството, защото информираността и подкрепата от близките са решаващи.”
Предиабетът не е само рисков фактор за развитие на диабет тип 2, а състояние, което може да предизвика сериозни здравни последствия. Според мета-анализ на 129 проучвания с над 10 милиона души, публикуван през 2020 г., хората с предиабет имат по-висок риск от смъртност по всички причини (13%), поради сърдечносъдови заболявания (15%), коронарна болест на сърцето (16%) и инсулт (14%), в сравнение с хората с нормални нива на кръвна захар.
Предиабетът няма ясни симптоми. При него нивата на кръвната захар са по-високи от нормалното, защото клетките започват да губят чувствителността си към инсулин, но все още не са толкова високи, колкото при диабет тип 2. Възможно е човек с предиабет да изпитва по-голяма жажда от нормално и сухота в устата, съответно да уринира по-често, да чувства глад, което го кара да поема повече храна и да качва килограми. При някои хора може да се появят потъмнели участъци по кожата, замъглено зрение, изтръпване в крайниците и умора, но тези признаци могат да бъдат сбъркани с други състояния. Затова ранното поставяне на диагнозата и промяната в начина на живот са изключително важни, за да не се превърне предиабетът в диабет тип 2.
Проф. д-р Михаил Боянов, ендокринолог:
Проф. д-р Михаил Боянов съветва да намалим ултрапреработените и висококалорични храни.
До 2030 г. 17% от мъжете и 22% от жените ще страдат от затлъстяване
“Предиабетът трябва да се разглежда като сигнал за действие, а не като диагноза, която може да почака”, казва проф. д-р Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Александровска”.
“Проучванията показват, че намаляването с 5-7% на телесното тегло и редовната физическа активност могат да понижат риска от развитие на диабет тип 2 с над 50%. Това е изцяло постижима цел, ако хората знаят за риска и реагират навреме”, уверен е ендокринологът.
Рисковите фактори за развитието на заболяването са многобройни - наднормено тегло, затлъстяване, нездравословна диета, липса на физическа активност и генетична предразположеност. Нови научни данни сочат, че замърсяването на въздуха и излагането на химични вещества като бисфенол А (BPA) също повишават риска от инсулинова резистентност.
Според анализ в Diabetologia (2025) затлъстяването е един от най-важните фактори за развитие на диабет тип 2, върху който можем да повлияем, като бързата урбанизация и увеличената консумация на ултрапреработени и висококалорични храни допринасят значително за растящата честота на заболяването.
Оценките на Световната федерация по затлъстяване (World Obesity Federation, 2025) сочат, че до 2030 г. половината от възрастните хора в света ще живеят с наднормено тегло, а 17% от мъжете и 22% от жените ще страдат от затлъстяване. Сред най-рисковите хранителни модели са диетите с високо съдържание на натрий и преработени храни, подсладените напитки и недостатъчният прием на пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци.
