Труд
Автор:
Труд news
Важно е да има честен разговор с пациента и информирано решение
“Смисълът на клиничните изпитвания е да се намали смъртността от социално значими заболявания и това се случва, когато се следват гайдлайните за лечение”, твърди чл. кор. проф. Асен Гудев, дмн, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Той беше един от участниците в дискусия, посветена на значението на клиничните проучвания и тяхната добавена стойност за българското здравеопазване, науката и обществото. Домакин на събитието бе посланикът на Великобритания в България, Н. Пр. Натаниъл Копси. Акцент бе поставен върху това как чрез клиничните проучвания българските пациенти получават достъп до иновативни терапии и възможности за по-добро лечение.
Проф. Асен Гудев напомни, че целите на терапията в днешно време са не само да се продължи животът на пациента, но и да се подобри неговото качество. Той даде пример в неговата област - кардиологията. Проучване, проследяващо хора с инфаркт на миокарда от острата до хроничната фаза, доказва, че ако се спазват гайдлайните (специализирани правила за добра медицинска практика, основани на доказателства - б. р.), общата преживяемост е както при останалите хора, които не са засегнати от инцидента. Още един плюс е, че ако лекарят спазва правилата за добра медицинска практика спрямо неговите пациенти, той ще лекува по същия начин и останалите.
“В кардиологията в момента се случва това, което преди 15-20 години в онкологията - вече има многообещаващи молекули, които доскоро нямахме. Слава богу, това се случва благодарение на факта, че сме част от световната научна общност. Дори възниква въпросът трябва ли в наши дни да се дават старите лекарства - например бета-блокери”, пита се проф. Гудев, подчертавайки, че гайдлайните могат да са полезни и при решението кои лекарства да се реимбурсират, т. е. как да се управлява финансовият ресурс в здравеопазването.
Проф. д-р Мария Стаевска, дм, като председател на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ “Александровска” засегна темата за информираното съгласие на пациентите и осигуряването на тяхното максимално спокойствие при участие в клинично проучване.
“В клиничните изпитвания всичко е много контролирано, а нашите пациенти са изключително добре проследени. Това са международни проучвания, които отговарят на много сериозни критерии”, каза проф. Стаевска и добави, че при проучванията се защитава интересът на пациентите. По думите є в момента в етичните комисии в Европа все повече се обсъжда необходимостта от по-бързо включване на пациентите в проучвания, включително на децата. Последното е много дискутирана тема. “Докато бъдат одобрени новите молекули, децата ги лекуваме с най-старите и най-лошите медикаменти, защото новите просто не са разрешени за тази възрастова група”, признава алерголожката.
Проф. Стаевска отваря скоба по повод много тежка лекарствена реакция, получена от пациентка, лежаща в нейната клиника след приемане на хранителна добавка за отслабване с неясен произход, купена от интернет. Тук се вижда голямата разлика - медикаментът минава целия път на клиничните изпитвания, преди да бъде регистриран, а хранителните добавки всъщност не са контролирани. И когато хората вземат някакви, както те си мислят, природни, следователно безопасни неща, не си дават сметка, че там няма никакъв контрол, нито проучване и са възможни много тежки алергични и други реакции.
Д-р Мила Петрова, дм, председател на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) и ръководител на клиниката по “Медицинска онкология” в МБАЛ “Надежда”, сподели, че европейските ръководства препоръчват включването на пациентите в клинични проучвания като първи избор, тъй като са изключително добра възможност за плана на лечение. “Ако има клинично проучване, което е подходящо за пациента, то категорично трябва да му бъде предложено. Това е от полза и за пациента, и за лекуващия екип”, каза д-р Петрова. За съжаление в онкологията клиничните проучвания все още не се приемат много добре от част от пациентите, техните близки и дори от лекуващите ги лекари.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че при всички положения трябва да има честен разговор с пациентите и приемане на информирано решение. Не се доверявайте на ChatGPT и изкуствения интелект - той може да бъде опасен, ако нямаме надеждните първични данни, медицинската информация, която се събира от клиничните проучвания, апелират експертите.
