Псувня като за война

Желязната икономическа хватка на Москва вече дава негативни резултати в Грузия

По традиция от годините, когато комунизмът забранява религията в Грузия, на Пасха, всички отиват на гробищата. В неделя, или който не може - в понеделник, отиват там, където са погребани техните близки. През целия ден живи и мъртви са заедно, защото във вярванията на кавказците е, че така живее нацията, така се държи връзката между миналото и бъдещето. Това е неразрушима традиция. Дори когато се празнува, дори когато има просто гощавка (макар че тук няма просто гощавка) третият или четвъртият тост задължително е за „нашите покойни роднини“. Това е някаква свещена връзка между живота и смъртта. Кавказка диалектика.

Грузинец без чест не е грузинец - това съм го чувал хиляди пъти. Ако нараниш честта на кавказец, е нещо страшно, с жестоко възмездие и приемлив мотив.

Сега си представете какво означава да кажеш „мъртвите ти майка и баща да гният в ада, ще сера на гроба им“. Това е неприемливо да бъде изречено дори за смъртен враг.

Ето в този стил, абсолютно хладнокръвно, водещият на „Постфактум“ на телевизия „Рустави“ 2 - Георги Габуния „нахрани“ президента на Русия Владимир Путин. Горе-долу една минута и половина популярният водещ бълваше възможно най-обидните псувни и клетви, които е възможно да измисли човек.

Минута и нещо, които вмъкнаха в дневния ред думата „война“. Руската Дума гласува единодушно решение за въвеждане на икономически санкции срещу Грузия - спиране на вноса на вино, селскостопанска продукция, както и най-лошото - спиране на финансовите преводи между двете държави. Това означава, че над един милион грузинци няма да могат да подкрепят семействата си в родината.

Без още да има каквито и да е реакции от страна на Кремъл, ларата (местната валута) реагира мигновено още в понеделник сутринта. До вторник следобяд тя доближи рекорден спад, близо до онзи след обявеното спиране на полетите между двете страни. Тогава ларата се търгуваше на 3,23 за евро. Във вторник на някои обменни бюра в Тбилиси достигна тези нива, макар официалният курс да остана на 3,18.

Война разбира се няма да има, няма защото никой не би бил толкова луд дори да обмисля подобно нещо. Путин пренебрегна решението на федералния парламент и отхвърли всякакви нови санкции срещу Грузия.

„За да се възстановят пълноценно отношенията ни с Грузия не бих предприел нищо, което да усложни двустранните връзки“, заяви президентът. Това звучи малко подвеждащо, ако не и лицемерно, защото санкции вече бяха въведени с нареждането на руския президент да се спрат полетите до и от Грузия, по повод антируските протести в Тбилиси. Повече от 80 на сто от заявените пътувания на руски граждани в Батуми например, са отменени, заради натиска от Кремъл. Туризмът тук практически живее от руските туристи, защото те са най-много, най-платежоспособни и с най-разтворени пръсти. Три дни след спирането на полетите, липсата на северните съседи вече се усеща жестоко. Псувните, които Георги Габуния изрече в ефир, разтърсиха Грузия. Единствено партията на бившия президент Михаил Саакашвили - Единно национално движение (ЕНД) замълча.

Един от най-големите противници на Путин в Грузия - руският журналист Егор Куроптев, свързан донякъде с опозионерката Ксеня Собчак, управлява своя собствена медия - „Гранична зона“. Във вторник в 14 часа, трябваше да се проведе митинг на етнически руснаци, които живеят в Грузия в подкрепа на втората си родина под мотото „Сърцата ни са окупирани от Грузия“ и „Не ви ли омръзна от Путин“. Псувните драснаха голям кръст на тази инициатива, приветствана от всички медии и опозиционните партии.

В профила си във фейсбук Куроптев написа „Нецензурни думи за родителите на когото и да е било, а още повече на починалите родители на някого, е такъв предел, който не трябва да бъде пресичан от никого, от нито една медия.“ Той обвини „Рустави“ 2, че с тези си действия рушат всичко, което протестът прави. В останалите точки на своя призив има още 9 точки, като номер едно е „Русия на Владимир Путин е окупирала 20% от територията на Грузия. Под номер две е: В Грузия никога не е имало и няма русофобия.

За второто не е прав. Един достоен мъж, участник в събитията от 9 април 1989 година, когато Вътрешни войски на МВР на СССР и съветската армия потушават протестите пред Народното събрание в Тбилиси. Убити са десетки (по официални данни 21, а ранени над 290 души). Неофициално са много повече. Същият този мъж, който продава антикварни стоки в близост до площада на свободата, казва „Аз искрено ги ненавиждам и те знаят това.“

Всички останали политици - от проруски, до антируски, осъдиха действията на популярния водещ. Телевизията веднага го уволни, а пред „Рустави“ 2 се събраха „спонтанни“ протестиращи, които искат отговорност от медията. Тя е свързвана с опозиционера в изгнание - Миша Саакашвили, а в края на месеца предстои окончателно решение на съда за съдбата на телевизията. Дълга е историята с тази телевизия - над двайсет собственици за двайсет години и е друга тема.

Премиерът на Грузия Мамука Бахтадзе директно обвини Саакашвили за действията на медията: „Това не са някакви абсолютно неприемливи думи на някакъв журналист. Това е продължаваща с години агресия срещу грузинския народ, която произлиза от ЕНД и неговия създател Михаил Саакашвили.“ Тези думи само доказват позицията на протестиращите вече близо двадесети ден грузинци, че псувните убиват съпротивата и дават козове в ръцете на властта.

Грузия повече от 17 години се опитва да се сближи с НАТО и Европейския съюз - единствена гаранция за независимостта. Русия вече спря първата реална възможност Тбилиси да бъде поканен в Атлантическия клуб с окупацията на Абхазия и Южна Осетия, прокуждайки над 200 хиляди души от домовете им, без шанс да се върнат в тях. За протестиращите смекчаването на тона с Москва е невъзможно без решаването на този много ясен и конкретен проблем. С псувни очевидно не става, а със санкции - Кремъл само създава русофобия.

Ругателят може да получи само глоба

За псувните си в ефир по грузинските закони журналистът Георги Габуния може да бъде глобен или принуден публично да се извини. Второто може да стане само, ако ответникът заведе дело в грузински съд, за удовлетворяване на морални щети. Това казва правозащитникът Гела Николаишвили.

„Наказателният кодекс не разглежда изказването на някого, още повече журналист, като престъпление и не може да му бъде повдигнато каквото и да е обвинение. В случая можем да говорим само за морална, вътрешноведомствена отговорност“, допълва той.