Първата задача на Национален кръг "За Македония": Има ли македонска църква?

Изграждането на т. нар. „македонска идентичност” е за сметка на българската история

Призив към няколко правителства подред да бъде сформирана „група за бързо реагиране”

Само преди няколко дни бе създаден Националния кръг „За Македония”. В него влизат десетки изтъкнати учени, интелектуалци, журналисти. Целта е да се отстояват националните интереси на България срещу попълзновенията на македонизма. Защото изграждането на т. нар. „македонска идентичност” е за сметка на българската история.

Говорителите на Национален кръг „За Македония” – професорите Пламен Павлов, Ана Кочева и Николай Овчаров.

Аз многократно съм призовавал няколко правителства подред да бъде сформирана „група за бързо реагиране”, която да обиколи европейските и световни столици, за да разясни истината по оспорваните от северномакедонска страна исторически въпроси. Защото историческите документи говорят изцяло в полза на българската кауза. Такова манипулиране на историческата истина не си е позволявал дори министърът на пропагандата на нацистка Германия, Йозеф Гьобелс. А онези край Вардар наричат нас, българите, фашисти и нацисти!?

Тези дни възникна поредната манипулация, подхранена сега не от кой да е, а от т. нар. Вселенски патриарх Вартоломей. Ще припомня, че в Православната църква няма такава йерархия, както в Католическата. В нея отделните поместни църкви са независими, а архиепископът на Константинопол е „пръв между равни”. Ще спомена също, че през 2015 г. Вартоломей си позволи да обиди Българската православна църква, заради което тогавашният премиер Бойко Борисов с право отказа да го приеме.

Ето че преди няколко дни т. нар. Вселенски патриарх призна Македонската църква, но не и името й. Според решението му в православния свят вече имало такава църква, а седалището й било в Охрид. Уточнява се, че не могат да се използват думите „македонска” и диоцезът е само в границите на Република Северна Македония. 

Патриархът предполага, че въпросът може да бъде окончателно изчистен след диалог с останалите православни църкви, включително българската. Но в устава на Българската православна църква е ясно записано, че тя е единствен правоприемник на Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. А северномакедонският премиер Димитър Ковачевски вече радостно потрива ръце: „Историческо признание за вековното съществуване на Македонската православна църква, наследник на древната Охридска архиепископия!”

Аз вече съм писал за произхода на т. нар. Македонска църква, но сега се налага отново да припомня някои факти. Охридската архиепископия е създадена от византийския император Василий ІІ Българоубиец през 1018 г. като пряк наследник на Българската патриаршия от времето на цар Самуил. С редица свои грамоти императорът-победител Василий ІІ й придава в духовно подчинение огромна част от земите на бившето Българско царство. В учредителния документ той пише, че най-голямата Божия добрина е че Той е позволил „ромейската държава да се разшири и държавата на българите да мине под един ярем [с нея].” 

В грамотата си от 1020 г. василевсът постановява „сегашният пресвети [охридски] архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил”. „Защото не без кръв, не без труд и пот – продължава Василий ІІ, - а с многогодишна упоритост и с Божия помощ тая държава (българската – Н. О.) ни се подари в подчинение от Бога”. Определена е и пълната титла, която трябва да носят архиереите в Охрид – „архиепископи на цяла България”. Охридската архиепископия съществува до 1767 г., когато е закрита със султанска заповед и нейният диоцез е присъединен към Цариградската Вселенска патриаршия. 

Сега да видим що за църква е „Македонската”. Тя има същото порочно зачатие, като македонския език. През 1941-1944 г. Вардарска и Егейска Македония се намират в лоното на Българската православна църква. Инициативният комитет за учредяването на самостоятелна църква във вардарската част е свикан през октомври 1944 г., а на 13 ноември след предаването на Скопие от българската армия на югославските партизани, няколко местни свещеници се настаняват в сградата на Българската митрополия. На 4 март 1945 г. набързо свикан събор взема решение за „възстановяване” на Охридската архиепископия, но вече като „национална“ Македонска църква. Така създаването на самостоятелна църква е продължение на акцията по създаването на македонския език в манастира „Прохор Пчински” от червените функционери през август 1944 г.

Следват много препирни със Сръбската православна църква, под чиято опека е вардарската област до 1941 г. Сръбските духовници опитват да се противопоставят на прекомерните македонски щения, но югославските комунисти за пореден път решават в полза на галеното дете на македонизма, създаден за да неутрализира българското влияние. Така на 19 юли 1959 г. отделната македонска архиепископия е потвърдена с обща литургия в Скопие между сръбския патриарх Герман и местния епископ Доситей.

Но и това не е достатъчно за набиращите скорост македонисти. Подобно на езика, те имат нужда от самостоятелна църква. Ето защо на 17 юли 1967 г. в Охрид е свикан църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с православната църковна йерархия и канони. Този път търпението на останалите сестрински православни църкви се изчерпва и МПЦ е поставена извън закона в схизма (т. е. отлъчена).

И така през 2009 г. тя еднолично добавя към името „Охридска архиепископия”, което преди не е било допускано. През последните години МПЦ прави доста опити за сближаване с Българската православна църква. Например през май 2014 г. на празника на Светите братя Кирил и Методий е отслужена обща литургия на българския патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан в катедралата „Св. Александър Невски“. По този начин се достига до едно странно решение на Синода на МПЦ от ноември 2017 г., което предизвиква противоречиви реакции в българското общество.

Неочаквано към Светия Синод в София е отправено предложение Българската православна църква да стане църква-майка на Македонската православна църква-Охридска архиепископия. На пръв поглед това е прекрасно и като че ли край Вардар са се смирили и са признали историческата истина. Само че скоро всичко се изяснява.

Оказва се, че в писмото на МПЦ има условие Българската православна църква да признае македонската църковна независимост, с което тя автоматично би се конфронтирала с останалите сестрински църкви. Освен това към нашия Свети синод е отправена покана за участие през 2018 г. в Охрид на 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия. Същата, за която нейният създател, император Василий ІІ Българоубиец, нарежда да е наследник на закритата Българска патриаршия и да продължи нейните традиции. 

След известни колебания на 14 май 2018 г. Светият Синод на Българската православна църква отказва поканата и организира собствено честване с тържествена литургия на 10 юни. За това си действие той получава много критики у нас. Без съмнение обаче такова действие е правилно. Защото Охридската архиепископия от ХІ в. е правоприемник на Българската патриаршия от времето на великите царе Симеон и Петър. Честването на хилядолетието от нейното създаване можеше да стане само и единствено в София, където днес е седалището на тази патриаршия.