Ако си професионален играч по снукър, новините за теб не са добри. Има един, който по всяка вероятност е по-добър от теб и не се очертава това да се промени скоро. Рони О'Съливан имаше своите възходи и падения в предишните години, но сега изглежда, че е застанал твърдо на върха на хранителната верига и няма намерение да слиза оттам. Възрастта му дава опит, но не му отнема от стремежа за нови победи – британецът, който днес навършва 48 години, продължава да чупи рекордите край масата.
Последният му – стана най-възрастният победител в британския шампионат, с което направи „пълна обиколка“, тъй като е и най-младият – печели го още на 17 през 1994-а, когато снукърът все още беше една от разновидностите на билярда без кой знае какво медийно внимание. Три десетилетия по-късно О'Съливан е суперзвездата на един от най-бързо набиращите популярност спортове. Жива легенда, заради която милиони по света гледат недотам динамичната игра на зелената маса. Ракетата е едно от най-разпознаваемите лица в световния спорт изобщо, а популярността му идва не само от победите.
Доста по-атрактивен е с проявите на характера си в надпревара, която изисква бетонно спокойствие и търпелива преценка – типични добродетели на английския джентълмен, от които Рони сякаш няма и капка. Стилът му е рязък, мисли бързо, понякога прекалено бързо. Не е невъзможно да направи импулсивен удар, водещ до грешка, в момент, когато всички в залата и пред екраните виждат правилното решение.
Че този ли е най-великият? Да, разбира се. Поне докато побеждава, защото снукърът все пак също е спорт и победата е всичко. А О'Съливан все още „държи под контрол“ инвазията на новото поколение играчи, привлечени от все по-големите наградни фондове в комерсиализиращия се снукър. Както и на други места, сръчните ръце на многобройните китайци постепенно заемат все повече от местата за изява. Спортът набира популярност и в най-многолюдната страна, а там умеят да възпитават децата от малки в различни умения. А ако имате забележки към методите им – прочетете автобиографията на Рони, който признава, че като дете е намразил снукъра заради изнурителните тренировки, които отнемали цялото му време.
Сега те му се отплащат – надигра с 10:7 фрейма Дин Жунхуй на финала на Шампионата на Великобритания в Йорк. При това с впечатляваща стабилност във важните моменти – четири серии от 50 или повече точки и два „сенчъри брейка“ (над 100 т.). Триумфът му е 8-ият в турнира, а също и 22-и от „Тройната корона“ (има по 7 световни титли и трофеи „Мастърс“), както и под ?40 от ранкинг надпревари. От известно време притежава всички рекорди по тези показатели, но това явно не го кара да намали темпото.
„Все си казвам, че възрастта ми напредва и в един момент вече няма да мога да побеждавам, но явно засега се справям добре и смятам да продължа докато ми „паднат колелата“ - заяви Ракетата след триумфа. - Всеки турнир, в който играя и печеля, ми доставя огромно удоволствие. Това е и предизвикателство – трябва да си там в добро състояние, с ясна глава. Имаше много публика и исках да се раздам, да оставя кръв, пот и сълзи на масата. Обичам състезанието и е страхотно, че Дин ми даде възможност да направя такъв финал. Той е страхотен играч и още по-добър човек. Игра великолепно през цялата седмица, поздравявам го за постижението. Контролът, който упражнява с щеката над топките, е най-добрият, който съм виждал – никога не е в лоша позиция, все едно гледаш компютър. В един момент ми хрумна, че е възможно и да загубя, но в такъв случай исках да го накарам да си заслужи победата. Не исках и да разочаровам феновете, които бяха дали пари, за да гледат финала и да видят как падам лесно.“
И все пак това не му е първият път, а поредният. Вече няма с кого да се състезава в историята на снукъра, така че няма как вълнението да е същото. Ако спечели пак, значи просто е направил нещо нормално и е наясно с това.
„Не ме виждате да скачам усмихнат до ушите, с времето това минава – добави О'Съливан. - Страхотно е да даваш най-доброто от себе си и да побеждаваш, аз искам да го правя отново и отново, но тръпката не е същата като преди години – когато печелех първите си трофеи, бях като замаян. И все пак удовлетворението от добре свършената работа го има, въпреки че вече изпитвам повече вълнение от сутрешно бягане и закуска с приятели, отколкото от титлите.“
Беше ми идол
Страхотно е, че играх с него на финала, това е сбъдната мечта за мен. Не сме имали много възможности да се срещнем, но той беше моят идол, като бях дете. Много е популярен и в Китай и нашите фенове винаги искат да ни видят срещу него. Аз също искам да играя с най-великите и то когато са на върха на възвожностите си. В последните фреймове ме притисна много силно и ме накара да направя грешки. Можех само да играя „сейфти“ удари и малки брейкове, не ми остави никакви други възможности.
Дин Жунхуй, финалист
Благодарих му, че си призна фаул
Благодаря, Рони! Той докосна червена топка в момент, в който използва „паяка“ и сам призна, че е направил фаул, независимо, че мачът беше в такъв момент и Дин трябваше да се върне на масата. Аплодисментите на публиката за честността му бяха напълно заслужени.
Роб Спендър, рефер
Играй като мъж, не ми прави номера!
Играй като мъж! Не ми прави номера, когато 80 милиона души в Иран ме гледат как играя с теб! Рони О'Съливан е огромна легенда и най-добрият играч, когато е на масата. Също така е най-добрият човек, но само когато спи. И все пак миналото е минало и искам да уважа моя герой, с когото ме свързва добро приятелство. Животът е твърде кратък, за да го прекарваме във вражди. Желая му всичко най-хубаво.
Хосеин Вафаей, съперник на полуфинала
Рони О'Съливан сякаш остави скандалното минало зад гърба си. Пиянските нощи отстъпиха място на семейния живот, вече са доста редки и ранните отпадания от турнири от непретенциозни съперници, съпроводени от неузнаваема игра. Но Ракетата не се е променил чак толкова и шефовете на Световния снукър тур трябваше да си го припомнят миналия месец, когато заплаши да бойкотира големите турнири, ако не му бъде разрешено да участва на събития в Китай, естествено, срещу много сериозен хонорар.
„Ако не мога да правя това, което искам, а то е да играя в Китай, изобщо няма да играя повече – обяви Рони. - Сигурно все пак ще отида там да играя техния варинт с 8 топки, защото още искам да държа щеката. Явно на други места ме уважават повече, отколкото в родината ми. А и тук няма толкова добри играчи, не харесвам посредствеността...“