Русия обучава и оборудва китайски десантни части, показват изтекли документи

От щурмови операции до елементи на „хибридна“ война

За настъпателни операции срещу Тайван и други държави в региона

Русия участва активно в подготовката на Китай за настъпателни десантни операции, вероятно срещу Тайван, Филипините или други страни от Азиатско-тихоокеанския регион. Тя не само споделя боен опит от войната с Украйна, но и обучава и въоръжава китайски въздушно-десантен батальон, трансферира технологии и разработва специфични проекти за Народно-освободителната армия на Китай (НОАК), показват изводи на The Washington Post, Associated Press и британския аналитичен института RUSI, въз основа на анализа на близо 800 страници изтекли руски документи, публикувани от хакерската група BlackMoon Group

Мащабната операция обхваща широк кръг дейности - от щурмови операции до елементи на „хибридна“ война. 

Китай е изразил интерес към руските въздушно-десантни части – една от малкото области, където руските възможности все още превъзхождат китайските, отчасти поради натрупания боен опит. Китай също така разчита на превъзходството на Русия в електронната война, тъй като разбира, че Тайван ще използва всички средства за заглушаване на комуникациите.

Документите показват, че Русия се е съгласила да достави на Китай гама от оръжия за пълно оборудване на въздушно-десантния батальон още през 2023 г. Сред тях:

▪️37 амфибийни десантни бронетранспортьора БМД-4М с 30-милиметрови и 100-милиметрови оръдия;

▪️11 амфибийни десантни бронетранспортьора БТР-МД „Ракушка“;

▪️11 леки десантируеми самоходни противотанкови оръдия 2С25М „Спрут-СДМ1“ със 125-милиметрово оръдие;

▪️Няколко командно-наблюдателни машини „Рубин“ и командно-наблюдателни машини КШМ-Е.

През октомври 2024 г. Китай поръча от Русия 37 десантни бойни машини БМД-4М, 11 десантни бронетранспортьора БТР-МДМ „Ракушка“, 11 самоходни противотанкови ракетни системи „Спрут-СДМ1“, няколко командни машини и специални парашутни системи за десантни машини за десантиране за 584 милиона долара.

Според документите, китайските водачи на бронирани машини е трябвало да преминат обучение в базите на „Курганмашзавод“, а екипажите на командно-наблюдателните машини КМН и противотанковите оръдия „Спрут“ - в научно-производственото предприятие „Рубин“ в Пенза. След това те трябва да се върнат в Китай, където руски инструктори да ги обучават на десанти и маневриране.

В допълнение към гореизброеното, Китай ще получи от Русия мобилни разузнавателни и огневи пунктове за артилерийски установки 1В119 „Реостат“ и безпилотни летателни системи „Орлан-10“, а в самия Китай ще бъде създаден Център за техническа поддръжка и ремонт на руска техника, за да се опрости логистиката.

Русия също така доставя на Китай парашутни системи „Далнолет“, разработени за незабелязано проникване на специални войскови части.

През април 2024 г. Пекин иска от Москва да ускори редица доставки. Споразуменията гласят, че всички бронирани машини трябва да бъдат оборудвани с китайски комуникационни и командни комплекси. Това се дължи както на необходимостта от поддържане на оперативна съвместимост с други китайски подразделения, така и на по-добрите технически възможности на китайското оборудване. Руснаците също така трябва да подготвят оборудването и софтуера за използване на китайски боеприпаси.

В един от документите се посочва целта на техниката: „да се разшири въздушната маневреност на китайските военновъздушни сили в настъпателни операции срещу Тайван, Филипините и други островни държави в региона“.

И още един цитат от документите: "възможността за десантиране на бронирани машини върху полета и други открити терени в близост до пристанищата и летищата на Тайван ще позволи на въздушно-десантните части значително да увеличат бойната си ефективност и да заплашат с превземане на инфраструктура, за да проправят пътя за последващи десанти".

Сред компаниите, които подпомагат Китай, са авиационният комплекс „Илюшин“, концернът „Съзвездие“. Обединената корпорация за приборостроене, НИИССУ, Курганмашзавод, Специално конструкторско бюро по машиностроене и още 31 други изследователски института и предприятия в руската отбранителна промишленост. От китайска страна, изпълнението се извършва от държавните компании AVIC (авиация), CETC (комуникационни и контролни системи) и NORINCO (бронирани машини, оръжия и боеприпаси).

Пред The Washington Post тайвански представители са заявили, че следят доставките на руски системи за десант в Китай.

През 2022 г. ЦРУ, позовавайки се на собствено разузнаване, публикува информация, че китайският лидер Си Дзинпин е наредил на НОАК да бъде готова да нахлуе в Тайван до 2027 г.

Руските десантни войски се провалиха в Украйна

Въпреки че Русия има дълга история на парашутните войски, Москва не успя да ги разположи успешно в първата фаза от войната с Украйна, отбелязва Associated Press.

През февруари 2022 г., само дни след като президентът Владимир Путин нареди пълномащабно нахлуване на украинска територия, войници от въздушнодесантните части се опитаха да превземат летището Хостомел в покрайнините на Киев.

Те планираха да създадат база, за да прехвърлят още войски, но няколко руски хеликоптера бяха ударени от ракети, преди дори да стигнат до Хостомел. Опитът за поемане на контрол над военна авиобаза южно от Киев също се провали.

Военни експерти предполагат, че неуспехът да се установи въздушен мост между Русия и Украйна е превърнал това, което Москва очакваше да бъде бърза победа, в изтощителна война, продължаваща вече три години и половина.

Най-четени