Труд
Автор:
Труд онлайн
В бюджета за 2026 г. Кремъл предвижда огромни разходи за военните и службите за сигурност, а дупката в бюджета се надява да попълни с приходите от увеличения, за изненада на руснаците, ДДС.
Президентът Владимир Путин остава твърд в становището си, че руската икономика е на правилния път. Той отхвърля опасенията за стагнация или дори рецесия, които водещи служители вече споделиха публично. Влошаващата се икономическа ситуация обаче е трудна за отричане пише Neue Zürcher Zeitung. Икономическото производство намалява две поредни тримесечия, което технически се счита за рецесия. Почти всички сектори са на червено. Актуализираната прогноза предвижда растеж от 1% - а преди това Министерството на икономиката прогнозираше 2,5%.
Непопулярен инструмент
В сряда правителството представи ключовите параметри на бюджета за 2026 г. и се готви да го внесе в Държавната дума до края на месеца. За да компенсира загубените приходи и да финансира нарастващите разходи, премиерът Михаил Мишустин обяви увеличение на ДДС с 2 процентни пункта до 22%.
Отделен удар за предприемачите е рязкото намаляване на прага за задължителна регистрация по ДДС: сега малките и средни предприятия с приходи от 10 милиона рубли (приблизително 200 000 лева) са изцяло обект на данъка; преди това прагът беше 60 милиона рубли.
Мярката е непопулярна и почти сигурно ще ускори инфлацията, ще подкопае потребителското търсене и ще накара някои малки предприятия да затворят. Доверието също се подкопава: доскоро официалните представители, включително президентът Путин, уверяваха, че „данъчната система няма да се пипа“. А последното повишение на облагането беше в началото на годината, с повишаването на корпоративния данът и т.нар. утилизацонна такса (екотакса за новите автомобили).
Бюджетни приоритети
Властите открито обясняват защо се нуждаят от допълнително финансиране: „осигуряването на отбраната и сигурността на страната“ е основен приоритет.
Формално военните разходи са малко под нивото от 2025 г. - от 13,5 трилиона рубли на 12,6 трилиона рубли. Намалението обаче е символично и не променя бюджетния профил. Като цяло, делът на отбраната и вътрешната сигурност е само малко под рекордните 40% от тазгодишния бюджет.
„Изгорели“ резерви
Цената на този приоритет е ясна. Русия, която доскоро се хвалеше с излишъци и резерви, потъва все по-дълбоко в дефицит. Той се оценяваше на 1,7% от БВП за 2025 г., но сега се очаква да бъде около 2,6%.
Фондът за национално благосъстояние (НФБ), където приходите от петрол и газ бяха заделяни за черни дни, се е свил до приблизително една четвърт от първоначалния си размер след три години и половина война, основно за сметка на високо ликвидните резерви. Горчивата ирония е, че парите, предназначени като дългосрочни инвестиции в развитие, буквално „изгарят“ на бойното поле.
Комбинация от фактори намалява приходите:
* укрепване на рублата поради очакванията за мирно уреждане на конфликта в Украйна и за облекчаване на санкциите - силната рубла намалява приходите от износ
* санкции върху износа на петрол и по-ниски цени на изнасяните суровини
Военна срещу гражданска икономика
Основният системен риск, пред който е изправена съвременната руска икономика, е все по-твърдата ѝ адаптация към войната. Пълноценна мобилизационна „военна икономика“, където „всичко е за фронта“, е все още далеч, но разколът вече е факт.
Промишлеността, свързана с войната, процъфтява, получавайки преференциален достъп до оскъдни ресурси – суровини, финансиране, технологии. Това са предимно държавни или свързани с държавата компании.
Частният сектор, особено малките и средните предприятия и производителите на потребителски стоки, е изправен пред изкуствено ограничени възможности – санкции, повишаване на данъците и ограничен достъп до капитал.
Според NZZ няма безболезнен изход от тази конфигурация: колкото по-дълго икономиката е заключена във война, толкова по-скъп ще бъде преходът към мирен модел – и толкова по-малко ресурси ще трябва да плащат за него Фондът за национално благосъстояние и данъкоплатците.
