Салман Рушди - всичко, казано и написано от него, ще пребъде

Някак мимоходом повечето медии отбелязват нападението срещу Салман Рушди. Като дописка - без сериозни анализи. Над Рушди дълги години тегнеше фетва от аятолах Хомейни, заради възприемания като богохулство срещу исляма четвърти роман на писателя "Сатанински строфи". В интерес на истината, годи и по-късно иранското правителство се дистанцира от фетвата, но различни религиозни фанатици и организации продължаваха да предлагат награда за убийството му. 

Рушди беше нападнат и намушкан по време на четене в Чатокуа, щата Ню Йорк.
Той е на командно дишане, с опасност да загуби едното си око, черният му дроб и нервите на едната ръка също са поразени. Но ще живее!

По-важното е, че всичко, казано и написано от него, ще пребъде. Проблемът е, че заради сбърканите приоритети и политкоректността, разяждаща ни като тумор, анализите не са приемливи. 

Случилото се с него не може да бъде чопкано и подложено на сериозна дисекция, защото ще трябва да бъдат казани неудобни истини, които той изрече и написа много отдавна. Т.нар. свобода на изразяване, даже и в литературата, отдавна е подчинена на актуалната политическа обстановка. 

А темата за исляма, особено през призмата на случилото се с Рушди, не е никак политкоректна. И затова сега причините се замитат. Отново.

Да, както казва Рушди, “Един писател е такъв, за да може да каже неща, които не са за казване, да изговори неизговоримите, да зададе трудните въпроси”, но дори и писателите вече са принудени да си налагат автоцензура. Ако не, рискуват да не бъдат издадени. Или да им се случи нещо по-лошо.

Вижте последната снимка - тя е красноречива.Това са коментари на мюсюлмани, живеещи във Великобритания. Местната общност. Това е образуванието, което елитите усърдно си отглеждат и изхранват. Такива образувания има и в други европейски страни - отново активно подкрепяни и "интегрирани" сред нас.