Луната няма атмосфера, време или вятър, но повърхността ѝ е постоянно подложена на опасен „дъжд“ от микро метеорити – малки частици от скали и метал, летящи със скорост до 70 км/сек. Докато на Земята тези частици изгарят в атмосферата, на Луната те достигат повърхността и могат да повредят оборудване.
Ново проучване, ръководено от Даниел Ягаломи и публикувано предварително на arXiv, изчислява количествено мащаба на заплахата за бъдещата лунна база на програмата Artemis на НАСА. Учените използвали Meteoroid Engineering Model, за да оценят броя на ударите върху хипотетичен модул с размерите на Международната космическа станция – резултатите са тревожни: между 15 000 и 23 000 удара годишно от частици с тегло от една милионна част от грама до 10 грама.
Дори частица с тегло 1 микрограм може да проникне през метал, оставяйки микрократер и потенциално повреждайки оборудване. Интензитетът на ударите варира в зависимост от региона: Най-нисък е на лунните полюси, а най-висок – на страната, обърната към Земята. Това е добра новина за НАСА, тъй като първата база „Артемида“ е планирана за южния лунен полюс.
За защита на оборудването се планира използването на многослойни алуминиеви панели, подобни на екранирането на МКС. Външната плоча разрушава частицата, а вътрешната улавя отломките. Новият модел позволява на инженерите да изчислят необходимата дебелина на екранирането в зависимост от местоположението на базата и очакваните удари.
Изследователите предупреждават, че микро метеоритите ще станат част от ежедневието на бъдещите астронавти на Луната – невидим, но постоянен риск за инфраструктурата и оборудването.