Тлееща заплаха под краката ни: Подземни пожари на Балканите

Докато светът следи горските пожари, един по-тих, но не по-малко опасен враг се разгаря под земята. Учени от България, Гърция и Сърбия съобщават за зачестили случаи на подземни пожари – тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове, които могат да горят с години, без да бъдат забелязани, съобщават от Meteo Balkans.

Подобни пожари не приличат на обикновените. Няма пламъци, няма светлина – само дим, мирис на сяра и бавно тление, което отделя метан, въглероден оксид и серни съединения. Те се появяват най-често след дълги суши, когато влагата в почвата изчезне, а натрупаната топлина от разлагащата се органична материя подпали земята отвътре.

„Проблемът е, че тези пожари не могат просто да бъдат изгасени – те мигрират под земята. Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата,“ обяснява д-р Мария Цокова от Геологическия институт при БАН.

Балканите се очертават като нова рискова зона. Регионът попада в т.нар. „средиземноморски пояс на тлеене“, където горещите лета и сухите зими създават идеални условия за подземно горене. Случаи вече са регистрирани в Северна Гърция около Кавала и в Сърбия – край Бор и Лазаревац, райони, богати на въглищни пластове и торф.

В България учените отчитат аномалии в почвените газове около Перник, Бобов дол и Девня – високи нива на метан и серен диоксид без видими пожари на повърхността, което е типичен признак за подземно тление.

Опасността от тези пожари не се изчерпва само със замърсяването на въздуха. Те разрушават почвената структура, причиняват пропадания и отделят огромни количества въглероден диоксид – правейки ги невидими участници в климатичната криза. Според изчисленията, един средно голям подземен пожар може да отдели толкова емисии, колкото малък град за година.

Много от тези пожари започват след човешка намеса – изгаряне на отпадъци, минни дейности или недобре изгасени горски огнища. Климатичните промени само влошават ситуацията, тъй като по-дългите сухи периоди и високите температури изсушават почвите и ги превръщат в гориво.

„Вече не става дума само за горски пожари – самата почва започва да гори,“ предупреждава проф. Никола Димитров от Белградския университет.

Според експертите, решение почти няма. Подземните пожари се гасят трудно – често единственият изход е да бъдат изолирани и оставени да изгорят сами, като се следи посоката им. В някои случаи се използва инжектиране на азот или вода под налягане, но методът е скъп и неефективен при дълбоки огнища.