Дори слабите хора може да са изложени на повишен риск от фатален инфаркт поради така наречените „скрити“ мазнини, които ускоряват стареенето на сърцето, според ново, мащабно проучване. Висцералните мазнини - както са известни - се намират вътре в коремната кухина и се натрупват между органите (стомах, черен дроб, храносмилателен тракт, бъбреци и др.). За разлика от подкожните мазнини, които можем да видим, тези мазнини не са видими, в резултат на което много хора, които изглеждат слаби, носят високи нива, без да го знаят, пише Daily Mail.
Изследователите анализирали данни от повече от 21 000 души и установили, че тези с по-високи нива на висцерална мазнина показват признаци на ускорено стареене на сърцето и кръвоносните съдове. Кръвните изследвания също така разкриха, че тази мазнина предизвиква възпаление в цялото тяло - процес, който отдавна се свързва с преждевременно стареене и заболявания.
Констатациите, публикувани в научното списание European Heart Journal, показват, че типът на тялото може да играе по-важна роля от телесното тегло по отношение на сърдечно-съдовото здраве.
Мъжете с мазнини, концентрирани около корема, показват по-силни признаци на преждевременно стареене на сърцето. За разлика от тях, жените с генетична предразположеност към натрупване на мазнини в областта на ханша и бедрата (наречени глутеофеморални мазнини , които им придават форма на „круша“) изглежда имат по-здрави, „млади“ сърца. Тази мазнина, която се намира в долната част на тялото, може дори да предпазва от сърдечни заболявания, инсулт и диабет тип 2. Изследователите също така установяват, че по-високите нива на естроген при жени в пременопауза са свързани с по-бавно стареене на сърцето, което предполага, че хормонът може да играе защитна роля.
За да стигнат до своите заключения, учените от Лабораторията по медицински науки към Съвета за медицински изследвания (MRC) в Лондон анализираха ЯМР сканирания от участници в британската биобанка. Сканиранията на цялото тяло картографираха количеството и разпределението на мазнините, докато специализирани сканирания на сърцето и съдовете бяха оценени с помощта на изкуствен интелект за откриване на признаци на стареене - като втвърдяване на тъканите или възпаление. След това на всеки участник беше определена „биологична възраст на сърцето“, която изследователите сравниха с хронологичната му възраст.
„Разграничението между типовете тяло „ябълка“ и „круша“ беше известно, но ролята му за здравето не беше изяснена“, каза професор Деклан О'Ригън от Импириъл Колидж Лондон, добавяйки: „Нашето проучване разкрива, че „лошите“ мазнини, които се натрупват дълбоко около органите, ускоряват стареенето на сърцето.“
Неговият екип планира да проучи дали нови инжекционни лечения за отслабване – като Ozempic – могат да се насочат към ефектите на тази „скрита“ мазнина. Тези лекарства, които имитират потискащия апетита хормон GLP-1, вече са доказано ефективни при намаляване на висцералните мазнини – и в бъдеще могат да помогнат за забавяне на стареенето на сърцето.
„Вече знаем, че излишните висцерални мазнини около сърцето и черния дроб могат да доведат до високо кръвно налягане и повишен холестерол. Фактът, че те могат да допринесат и за стареенето на сърцето, е особено тревожен“, каза Брайън Уилямс, главен медицински директор на Британската сърдечна фондация. „Като се има предвид, че разпределението на мазнините при жените е свързано с естрогена, този хормон може да бъде ключов за бъдещите лечения за стареене на сърцето. Приемането на по-здравословна диета и упражненията могат да помогнат за намаляване на нивата на тези мазнини“, добави той.
По-рано тази година американски изследователи разработиха безплатен онлайн тест , който изчислява дали сърцето ви старее по-бързо от останалата част от тялото ви. Използвайки данни от Американската сърдечна асоциация, той помага на потребителите да разберат колко е „стресирано“ сърцето им. Тестът изисква въвеждане на данни като: пол, възраст, нива на общ и HDL холестерол, систолично кръвно налягане, наличие на диабет, прием на лекарства за хипертония или статини, както и стойността на eGFR, която отразява бъбречната функция.