Смъртта дебне на ринга

Бърмейн Стивърн отнесе ужасни удари по време на краткия си мач с Дионтей Уайлдър за световната титла на Световния боксов съвет (WBC) в Лас Вегас. Хаитянинът с канадски паспорт не можеше дори да блокира атаките на освирепелия шампион и три пъти падна в нокдаун преди реферът да прекрати мача в края на първия рунд.

Злополучният претендент все пак е добре и дори заяви, че се готви да се завърне на ринга по-силен от всякога. Това означава, че с него всичко би трябвало да е наред – нещо напълно достатъчно след подобно преживяване. Ако Стивърн заслужава поздравление за нещо, то е смелостта да се изправи толкова пъти, за да получи още бой. Може би е дори безразсъдство, тъй като ударите в бокса далеч не са безобидни. Влиянието им продължава дълго след мача, понякога водят до тежки мозъчни увреждания – феномен, вече изследван в медицината. Само си спомнете съдбата на най-великия – Мохамед Али. А понякога битката може да се окаже смъртоносна и краят да дойде на самия ринг.

Опасно за ММА бойци

Конър Макгрегър не е първият ММА боец, решил да се пробва на ринга. На 16 юни в Едмънтън канадецът Тим Хаг се боксира със сънародника си Адам Брейдууд. Мачът е в тежка категория, а биячът пропуска силен удар, след който трудно се държи на краката си, но решава да продължи. Два пъти пада в нокдаун, след което е изнесен в безсъзнание. Закаран е в болница, вече в кома, а 2 часа по-късно лекарите обявяват мозъчна смърт.

Стари рани

На ринга дори олимпийските шампиони не са застраховани от най-лошото. Още повече в тежка категория. Светът познава Джо Фрейзър, Джордж Форман, Ленъкс Люис и Антъни Джошуа, които влязоха на профиринга със златен олимпийски медал в тежка категория. Но много преди тях беше Ед Сандърс, първият чернокож боксьор, грабнал титлата при най-тежките под петте преплетени кръга. В Хелзинки през 1952-а той побеждава всичките си съперници предсрочно, а на финала бъдещата суперзвезда Ингемар Юхансон (Швеция) откровено бяга от боя и е дисквалифициран във 2-ия рунд, като освен това му е отнето правото да получи сребърен медал.

Големия Ед служи 2 години във военноморските сили на САЩ, след което се готви за славна кариера при професионалистите. Фатален се оказва 9-ият му мач с Уили Джеймсъм. Още преди срещата Сандърс изглеждал необичайно вял и пасивен. Все пак в продължение на 10 рунда разменя удари със съперника и мачът върви равностойно. В 11-ия обаче пропуска серия от недотам силни попадения и внезапно рухна на пода в безсъзнание.

Веднага го карат в болница, където му правят дълга и сложна операция. Оказва се неуспешна, тъй като лекарите откриват и множество по-стари поражения на главния мозък.

Последна победа

Кореецът Йо Сам Чой започва професионалната си кариера с няколко загуби преди да стъпи на победния път и да започне поход към световната титла в леките категории. На 35-годишна възраст стига до битка с индонезиеца Хери Амол, която трябва да се превърне в лебедовата му песен на ринга. В мача Чой убедително надиграва противника и почти не допуска удари. Единственият проблем са няколкото случая, при които двамата удрят главите си. В самия край кореецът изненадващо пропуска удар в главата и пада в нокдаун. Реферът преброява до „5“ и Чой става, а почти веднага звучи и финалният гонг. Ветеранът получава поздравления от противника за очевидната победа и мигом рухва върху въжетата. Така не чува как говорителят тържествено го обявява за победител. Когато става ясно, че нещо с Чой не е наред, веднага го карат в болница, където му правят спешна мозъчна операция. В продължение на седмица лекарите се борят за живота му, но не успяват да спрат кръвоизлива, който води до смъртта на боксьора.

Два дни по-късно

Педро Алкасар не само успява да завърши мача си с мексиканеца Фернандо Монтиел, но и да напусне залата. Панамецът е шампион на Световната боксова организация (WBO) в категория „супермуха“ и очаква лесна победа, заради което влиза в срещата на бавни обороти. Монтиел го засипва с мощни удари и го нокаутира в 6-ия рунд. Все пак ударите не са като на титаните в тежка категория и Алкасар се изправя, след което напуска ринга. Той се прибира в хотела и се готви да хване полета за родината си. Докато си взима душ, рухва на пода в банята, а 36 часа по-късно настъпва смъртта. Това и досега е рекордното „закъснение“ на мозъчния кръвоизлив след боксов мач.

Съдийска екзекуция

Ливандър Джонсън става световен шампион в лека категория още в 4-ия си мач и запазва титлата дълги години. Вече на 35, той се изправя срещу опитния мексиканец Хесус Чавес. С течения на мача претендентът взима превес и започва да вкарва силни серии в главата и тялото на шампиона, но реферът така и не слага края на боя. Едва в 11-ия рунд той се решава да прекрати срещата, която се е превърнала в екзекуция. Джонсън и баща му възразяват, но от последвалите събития става ясно, че решението е дошло прекалено късно. Първоначалната операция е успешна и след отстраняването на голям хематом от мозъка лекарите се надяват, че животът на Ливандър може да бъде спасен. Състоянието му обаче остава критично и пет дни по-късно боксьорът умира.

Добре съм!

В първата половина на 20-и век боксът е бил значително по-жесток, а медицинското обслужване на бойците на далеч по-ниско ниво. Това позволило на немския емигрант Ърни Шааф да направи кариера в САЩ през 30-е години, въпреки че често се оплаквал от болки в главата. В бой с американеца Макс Бър Морския тигър, както наричали германеца, паднал след силен удар в главата в последните секунди на мача. Тогава нямало съдийско отброяване, тъй като се смятало, че финалният гонг спасява боксьора от нокаут.

Въпреки че усещал последствията, Шааф продължил да се бие. Фатална за него се оказала срещата с прочутия италианец Примо Карнера. Морския тигър издържал дълго, но в 13-ия рунд паднал в нокаут. В болницата не успели да го спасят. Според легендата малко еди смъртта си Шааф дошъл в съзнание и извикал: „Добре съм!“, след което вече не се събудил.