Срам вече е синонимът на ЦСКА

Думата „Срам“ вече е синоним на ЦСКА. Също е четири букви, само не е абривиатура. Душан Керкез го е срам, че бил треньор на ЦСКА. Каза го за втори път в рамките на два дни на пресконференции. „Червените“ фенове също ги е срам, че ръководството не може да намери треньор, който да е адекватен за името, амбициите и историята на клуба. Три часа и половина преди мача с Черно море оперативните шефове пуснаха изключително дълга декларация, която може да бъде обобщена с едно изречение – ЦСКА напълно подкрепя и седи зад изпълнителния директор Радослав Златков и треньора Душан Керкез. В българската действителност подобна сентенция почти означава уволнения. Много малко вероятно е Златков да бъде застрашен, но призивите за раздяла с Керкез вече са твърде, твърде много.

Миналия сезон шефовете на ЦСКА тръгнаха по два тотално различни пътя в кризисни ситуации. При първата уволниха рано-рано Томислав Стипич, който за два кръга имаше точки, колкото Керкез за четири. Назначиха Томаш, при когото резултатите не се промениха, но с него извървяха целия път до големия срам. При дългоочакваната раздяла с треньора Златков най-накрая каза, че клубът иска да демонстрира европейски поведение и да дава шанс на своите служители. И двата пътя не донесоха успех.

Керкез направи безспорно добри неща в Ботев (Пд), както преди него Томаш в няколкото отбора, където работи. И за двамата обаче ЦСКА очевидно е твърде голяма лъжица. Не трябва да се забравят и резултатите, когато руският бос Антон Зангаревич беше изгонен от България и спря да финансира Ботев. Изведнъж положителните резултати на „канарчетата“ секнаха, а сред малкото убедителни победи на ЦСКА през пролетта бяха именно срещу този съперник.

Футболният бизнес изисква обстойно преглеждане на ситуацията в Борисовата градина. Въпросите са няколко и трябва да бъдат задавани не от фенове и медии, а от висшите началници в Борисовата градина. Какво цели ЦСКА през този сезон след провалените последни два? Има ли достатъчно висок ценз Керкез да изпълни поставените му задачи? Кой прави селекцията, защо беше забавена и дали са назначени подходящите за целта хора? Колко голям е дисбалансът между заплатите на футболисти и треньор спрямо постигнатите резултати? Трябва ли да има спортен директор, който да е връзката между треньор и ръководство? Кога и как може да се излезе от кризата? Имат ли способностите хората в йерархията да решат всички тези казуси?

Обществеността няма право да кадрува нито в ЦСКА, нито в която и да е частна фирма. Разликата в случая е, че „червеният“ клуб е най-успял в историята на България и предизвиква огромен интерес. Дори мразещите ЦСКА не спират да обсъждат и да се забавляват с невъзможността на прескъпи звезди и треньори да победят съперници с далеч по-скромни бюджети и възможности.

Покриването на главните фактори прилича щраус, който си заравя главата в земята при безизходица. Така капитанът Густаво Бусато трябваше да получи своя подарък по случай мач №200 за ЦСКА от журналиста Мирослав Арабаджиев, който работи в медийния отдел на клуба. Нямаше директор, нямаше славен ветеран, нямаше никой, свързан с клуба, който да окаже чест на чужденеца с най-много двубои за клуба.

Резултатите на Левски са ужасяващо болезнен трън за всички „червени“. Много по-често в историята палачинката е била обърната. Структурата на ЦСКА и Левски от състав, тип треньор и спонсор е подобна с две големи разлика – на „Герена“ бюджетът е значително по-малък и моторите са безспорни футболни легенди в лицето на Наско Сираков и Даниел Боримиров. На всеки мач Сираков гледа трансперанта как му искат глава, но запалва пурата и си е в ложата. В ЦСКА липсва име със сериозна спортно-техническа експертиза, което поне да опитва да дава отговори на „червената“ общност на изброените малко по-горе въпроси. Доскоро ситуацията в Левски беше подобна на тази при „червените“, но там винаги имаше кой да говори по неудобни теми.

Когато неизбежната пълна промяна се случи, то думата „Срам“ няма да е синоним на ЦСКА. И „червената“ звезда пак ще заблести ярко и над всичко.