Труд
Автор:
Труд онлайн
Планираната среща между президента Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща е била отменена, след като Москва е изпратила до Вашингтон меморандум, съдържащ остри искания към Украйна, пише The Financial Times. Този документ, според източници на изданието, е сигнализирал, че Русия не е готова на компромис, а последвалият напрегнат разговор между външните министри Рубио и Лавров само е потвърдил това.
Ултиматумът на Кремъл
В началото на октомври лидерите на САЩ и Русия се споразумяха по телефона да се срещнат в Унгария, за да обсъдят начини за прекратяване на войната, която Путин води от три години и половина. Малко след това обаче руското външно министерство е изпратило меморандум до Вашингтон, в който е повторило предишните искания на Москва: териториални отстъпки, значително намаляване на украинската армия и гаранции, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО.
След това държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе телефонен разговор с външния министър Сергей Лавров. След разговора Рубио информира Тръмп, че „Москва не е демонстрирала и най-малка готовност за преговори“. „Президентът Тръмп беше изключително разочарован от тяхната позиция“, е казвал източник пред FT.
Обратен завой
Решението за отмяна на срещата на върха бележи рязък обрат в политиката на Вашингтон – по-малко от седмица след като Тръмп сякаш се съобрази с Кремъл, като се отказа от идеята за доставка на далекобойни ракети „Томахоук“ на Украйна, отбелязва изданието. Според него обаче, в администрацията вече нарастват съмненията, че по-нататъшните преговори с Русия биха имали някакъв смисъл без промяна в позицията ѝ.
Особено дразнещо, отбелязали източниците, е било поведението на Лавров, който на среща с Рубио в Ню Йорк през септември повторил пропагандни тези за „нацистки режим“ в Киев.
Един от източниците на вестника отбелязва:
„Лавров създава впечатление на уморен човек, който откровено е отегчен да говори с американци – независимо какво иска президентът Путин.“
В същото време самият Тръмп, според източници, „все още е готов да се срещне с Русия – когато и където сметне за възможно да се постигне напредък“.
Той официално нарече телефонния си разговор с Путин на 16 октомври „много продуктивен“. Както обаче съобщава The Financial Times, руският лидер е раздразнил американския президент, когато започнал да се хвали с „успехите“ на руската армия край Купянск и по поречието на река Оскол.
На следващия ден Тръмп проведе напрегната среща с Володимир Зеленски в Белия дом: президентът на САЩ махна донесените му карти на бойните линии в Украйна и заяви, че „му е писнало от тези карти“. Според The Financial Times, Тръмп се опитвал да убеди украинския си колега да направи отстъпки на Москва.
Междувременно, ситуацията на фронта остана тежка: руските войски влязоха в Купянск, а Зеленски призна, че „ситуацията остава трудна“, добавяйки, че украинските сили са успели да „засилят контрола“ и че ще продължат отбраната си. Консолидирането на руските сили на западния бряг на Оскол дава на Москва трамплин за нова офанзива в останалата част на Донбас - територия, която Путин поиска като условие за възобновяване на мирните преговори още по време на срещата на върха през август в Аляска.
Томахавки и санкции
След разговора си с Путин, Тръмп обяви, че се е отказал от идеята за прехвърляне на ракети „Томахоук“ на Украйна , наричайки ги „изключително опасни оръжия“ и предупреждавайки за риска от ескалация. Зеленски, от своя страна, заяви пред репортери в Киев, че Путин се е обадил на Тръмп специално „заради реториката му за „Томахоук “.
След отмяната на срещата на върха в Будапеща обаче Тръмп отново затегна позицията си срещу Москва: той наложи санкции на две от най-големите руски петролни компании и публично разкритикува Путин, че се занимава с „ядрени опити, вместо с мирни преговори“.
Москва се опита да обвини Украйна и европейските страни за провала на преговорите. Путин твърди, че двете страни са постигнали „известен напредък“ на срещата на върха в Аляска през август. Съединените щати обаче преждевременно прекратиха срещата, когато руският лидер отхвърли американския мирен план, поиска допълнителни териториални отстъпки и се впусна в „дълго историческо отклонение“.
Администрацията на САЩ наскоро се върна към искането за незабавно прекратяване на огъня и последващи преговори.
