Труд
Автор:
Труд онлайн
Алпинистът Джим Морисън скочи наляв на своите ски, изпращайки струйки сняг по стръмен улей на Северната стена на Еверест, след това скочи надясно, с тежко дишане в разредения въздух.
Под него се спускаха 9 000 фута (2 700 метра) сняг, лед и скали — най-опасното ски спускане на планетата. Никой не бе дръзвал да го премине досега — до този момент, когато Морисън го направи.
„Бяха четири зрелищни часа спускане по ужасен снежен покрив“, разказа Морисън пред Associated Press за историческото си спускане на 15 октомври.
Морисън изкачи Северната стена на Еверест през прочутия улей Хорнбейн заедно с 10 други алпинисти и документалиста Джими Чин, който също снима филм за това историческо изживяване. Чин е известен с документалния Free Solo, в който Алекс Хонълд се изкачва по Ел Капитан в Йосемити без въжета.
„Това е еквивалентът на свободното соло катерене за ски“, каза Чин. „Ако ръбът ти поддаде или се подхлъзнеш някъде по линията, си свършен. Падаш 9 000 фута.“ Спускането започва от върха на Еверест, на около 8 800 метра над морското равнище, в т.нар. „зона на смъртта“, където човек не може да оцелява дълго.
Морисън и неговата партньорка по живот, опитната ски-алпинистка Хиларий Нелсън, планирали да изкачат и спуснат заедно маршрута, но след смъртта ѝ през 2022 г., Морисън предприема приключението в нейна памет.
„Оттогава това беше пътуване за двамата“, споделя Чин.
По време на четиридневното изкачване екипът от 12 души се изправя пред лавини, падане на скали и стръмни ледени участъци. Нощите прекарват, хаквайки малки ниши в леда и снега, вързани здраво за въжетата си.
„Слагах тапите за уши, защото ако бъдем издухани от планината, не исках да знам какво се случва“, споделя Чин.
Когато Морисън достигна върха, слънцето огряваше Хималаите, а той разпръсна част от пепелта на Нелсън. След това облече ските си и се отправи надолу, осъзнавайки: „Сега съм в напълно различен свят. Съм сам.“
Той изпълнява контролирани „hop turns“ по маршрута, който е проучвал, представял си и мечтал. В този момент не мисли за възможен падеж, а за следващия завой. Всеки дъх на тази височина е изпитание.
След спускането Морисън сподели с приятели: „Условията бяха ужасяващи, но успях да премина голяма част от маршрута.“
