Страните от ЕС ще се сблъскат с трудности при изпращането на войници в Украйна

За Великобритания и Франция ще бъде трудно да осъществят плана за изпращане на войски в Украйна, включително от икономическа гледна точка, пише Politico, позовавайки се на европейски дипломат.

Въпреки натиска от страна на Доналд Тръмп, украинският президент Володимир Зеленски е категоричен, че страната му ще се съгласи на мирно споразумение с Русия само ако то бъде подкрепено от железни гаранции за сигурност.

Тръмп лично заяви пред Зеленски и европейските лидери по време на срещата им в понеделник, че Украйна ще получи защита от НАТО, подобна на тази по член 5, но не даде никакви конкретни подробности.

Във вторник „коалицията на желаещите“ от съюзниците на Киев се зае с въпроса, а американският държавен секретар Марко Рубио ръководи комисия с украински и европейски представители, която да изработи гаранции за сигурност.

Плановите екипи ще се срещнат „в следващите дни, за да засилят плановете за предоставяне на солидни гаранции за сигурност и да подготвят разполагането на сили за успокоение, ако враждебните действия приключат“, се казва в изявление на британския премиер Киър Стармър от вторник.

Това е огромен проблем, с който съюзниците на Киев се сблъскват многократно през последните три години, без да намерят решение.

Най-очевидното решение – и това, което Киев наистина иска – е да се позволи на Украйна да се присъедини към НАТО, където ще бъде защитена от общия отбранителен пакт на алианса, заложен в член 5. Но САЩ (подкрепени тихо от някои европейски страни) отхвърлиха тази възможност.

Във вторник стана ясно, че САЩ няма да разположат войници в Украйна.

Американският президент беше категоричен кои трябва да поемат тежестта. „Имаме европейските държави и те ще поемат основната тежест“, заяви Тръмп в интервю за Fox News, добавяйки: „Франция и Германия, няколко от тях, Великобритания. Те искат да имат, знаете, войски на място.“

Френският президент Еманюел Макрон подчерта това по-рано същия ден, като заяви пред френската телевизия, че Европа е готова да разположи „сили за успокоение“ – британски, френски, германски, турски и други – за провеждане на операции „във въздуха, по море и на сушата“.

Въпреки всички разговори за „войници на земята“, точният облик на гаранциите за сигурността на Украйна остава неопределен – и тази липса на яснота сее объркване сред съюзниците на Киев.

Европейски служител по сигурността предупреди, че всяка сила ще се нуждае от „бойна мисия“ като минимум, за да се защити в случай на атака от Русия – но подчерта, че такава мисия няма да бъде отговорна за налагането на мир.

Липсата на яснота разкрива и слабостите на най-нетърпеливите да поемат лидерството. Макрон и Стармър – и двамата лидери на ядрени сили с места в Съвета за сигурност на ООН – са решени да покажат, че все още играят важна роля на световната сцена. И двамата обаче са изправени пред политически и икономически препятствия, които подхранват скептицизма относно способността на страните им да изпратят сили в Украйна.

Германия остава неутрална. Социалдемократичният депутат Андреас Шварц, отговорен за парламентарния контрол върху отбранителния бюджет на страната, подчерта ограниченията. „Това е решение, което парламентът трябва да вземе“, заяви той пред изданието, подчертавайки, че военното разполагане не е решение на изпълнителната власт.

Освен това германската армия е твърде малка, а повторното насочване на средства към отбраната е твърде скорошно, за да позволи голямо разполагане на войски на изток. Дори изпращането на 5000 войници на постоянна мисия в Литва е прекалено голямо натоварване за Бундесвера.

Турция – с голямата си армия и опит в Черно море – би могла да играе ключова роля. Но ситуацията е политически объркана – Гърция и Кипър са скептични към идеята Анкара да получи достъп до средства от ЕС за военни цели.

Полша, която в момента разполага с най-голямата армия в ЕС, изключва изпращането на войски в Украйна, но заявява, че ще помогне с логистиката на всяка мисия на изток.

Италианският премиер Джорджия Мелони също е предпазлива по отношение на изпращането на войници в Украйна и се скара с Макрон, като подчерта, че е по-разумно да се предложи на Украйна отбранителен пакт, а не войски, които рискуват да бъдат въвлечени във война с Русия.

Има основания за предпазливост. Въпреки топлото отношение след приятелската среща на Владимир Путин с Тръмп в Аляска, Москва е категорично против разполагането на войски на НАТО в Украйна.