Тайните на Московския Кремъл

Скрити от очите на посетителите

Първоначално е замислен като огромна подземна конструкция

Цяла армия може да премине през подземните проходи

Москва е един от най-загадъчните и необикновени градове в света. Биографията му е изтъкана от шеметни възходи и падения, велики победи и явления, променили хода на световната история. Фокусът на живота на столицата е Кремъл, свидетел и пазител на различни събития, свързани с формирането на руската държава. Това не е просто древна крепост, а сърцето на страната, символ на военна и историческа слава. Проучвания и разкопки тук са извършвани многократно, но Кремъл все още пази много тайни.

Стари стенописи под иконостаса

Катедралата “Успение Богородично” е построена в края на 15 век. Това е главната църква в Кремъл, където владетелите на Русия се короноват и женят. Огънят от 1626 г. сериозно уврежда църквата, а в периода от 1642 г. до 1643 г. цар Михаил Фьодорович заповядва да се премахнат старите стенописи и църквата да бъде изписана отново.

Съвременните реставратори са много учудени, когато под иконостаса се появява стара фреска. “Открихме три нива на орнаменти без текст и медальони с изображения на светци над тях”, разказва уредникът на църквата Алексей Берков. Двете горни композиции са рисувани през 1643 г., както и повечето стенописи в църквата. Долните са или от края на 15 век, когато е направен първият иконостас, или от 1515 г., когато е завършено изписването на църквата. На един от стенописите са открити следи от първия иконостас. Реставраторите продължават да търсят древни рисунки и от другата страна.

Полилей от откраднато сребро

Църковния полилей от 1817 г. е украсен с цветя и лози.

След навлизането на армията на Наполеон в Москва през 1812 г., почти цялото сребро изчезва от църквата “Успение Богородично”. Запазен е само саркофагът с мощите на митрополит Йоан, който според преданието се явява пред французите със заплашителен юмрук, така че те не искат да рискуват. Но когато армията на Наполеон отстъпва, плячката, която представлява около 300 кг. благороден метал, е конфискувана и върната в църквата. След време металът е претопен, така че през 1817 г. от него е направен църковен полилей, украсен с цветя и лози.

Най-старата улица

Преди няколко века територията на Московския Кремъл е обитавана от боляри, търговци, има монашески дворове и официални апартаменти на чиновници. Преди много години тук са разположени малки и тесни улички, пълни с различни сгради. От времето на Иван Трети непрекъснато нещо се реконструира, прокарват се нови улици, събарят се стари сгради и се строят нови, издигат се и премахват паметници.

Днес Кремъл се състои от просторни площади и зелени паркове. Но е запазена една безименна улица, която се намира между Патриаршеския дворец и катедралата “Успение Богородично”. Води от Катедралния площад, от една страна, до главния вход на църквата, от друга.

Таен кладенец

Ъгловата арсеналска кула в Кремъл.

В Ъгловата арсенална кула (до Гробницата на Незнайния герой) се намира единственият запазен кладенец в Кремъл и един от най-старите в Москва. Кулата е построена в края на 15-ти век на мястото на извора с цел водоснабдяване в случай на обсада. Изворът се оказва много причудлив, а нивото на водата се повишава няколко пъти толкова, че наводнява цялата местност. Едва през 1975 г. съветските експерти осъзнават, как в миналото е решаван този проблем. Оказва се, че галерия води от кладенеца към подземната река Неглинка, откъдето изтича излишната вода. И когато галерията се задръсти с боклук, изворът наводнява кулата.
Днес кладенецът не се използва, въпреки че е технически изправен и водата се влива в Неглинка. На туристите е забранено да го посещават от съображения за сигурност.

Подземни тунели

Под мощните стени на Московския Кремъл има цяла система от подземни проходи и убежища. Според оцелелите източници, те са толкова масивни, че цяла армия може лесно да премине през тях. Остава много информация за тайните на подземията на Кремъл, които археолози и историци от десетилетия се опитват да разкрият. Може би най-популярна е легендата за скриването в кремълските лабиринти на митичната библиотека на Иван Грозни.

Някои особено ревностни изследователи на подземната Москва твърдят, че първоначално Кремъл е замислен като огромна подземна конструкция, за която на мястото на Боровицкия хълм е изкопана фундаментна яма. В нея е изградена цяла система от тунели, стаи и галерии и едва след това строителите започват да създават наземната част. Тогава, казват, плановете за подземията са изгубени или изгорени нарочно. Ако вземем предвид дълбочината на културния слой, който на места достига седем или осем метра вътре в Кремъл, може да се каже със сигурност, че много находки са били преди това разположени на повърхността на Боровицкия хълм. Вярно е, че загадките от това не стават по-малко.