Трудово-правна консултация на "Труд news": Кога болничният се зачита за трудов и осигурителен стаж?

Въпрос: Предстои ми да ползвам по-дълъг болничен заради заболяване. Ще се зачита ли този период за трудов и осигурителен стаж, въпреки че през това време няма да работя?

Д. Стоянова, гр. Русе

Отговор: Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност в случаите, предвидени в Кодекса на труда. Това право възниква не само при общо заболяване, но и при професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение, при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, както и при необходимост от гледане или належащо придружаване на болен член на семейството. Законът предвижда възможност за отпуск и при гледане на здраво дете, върнато от детско заведение или училище поради карантина. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от компетентните здравни органи.

Важно е да се прави разлика между трудов и осигурителен стаж, тъй като двата вида стаж се уреждат от различни нормативни актове. По отношение на трудовия стаж Кодексът на труда предвижда редица случаи, при които времето се зачита за трудов стаж, въпреки че работникът или служителят фактически не е полагал труд. Тези случаи са уредени в чл. 352 от Кодекса на труда.

За трудов стаж се признава времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал платен отпуск, независимо от основанието за него и начина, по който този отпуск се заплаща. За трудов стаж се признават и определени неплатени отпуски, когато това е изрично предвидено в Кодекса на труда или в друг нормативен акт. Законът изрично посочва и времето на неплатения отпуск за временна неработоспособност, както и определени отпуски, свързани с бременност, раждане и осиновяване.

Освен тези случаи Кодексът на труда признава за трудов стаж и други периоди, през които работникът или служителят не е изпълнявал трудовите си задължения. Такива са например почивните и празничните дни, времето, прекарано в определени форми на професионална квалификация и преквалификация, времето, през което работникът неправомерно не е бил допуснат до работа, както и някои случаи на отстраняване от работа, когато впоследствие са изпълнени предвидените в закона условия.

Следователно периодът, през който работникът или служителят ползва законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, по правило не води до прекъсване на трудовия му стаж. Няма значение, че през този период лицето фактически не изпълнява трудовите си задължения.

Отделно от това Кодексът за социално осигуряване урежда въпроса за осигурителния стаж. Законът предвижда, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Това означава, че и от гледна точка на държавното обществено осигуряване времето на болничния по правило се включва в осигурителния стаж.

Тук трябва да се разграничат зачитането на осигурителния стаж и правото на парично обезщетение. За получаване на обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване обичайно се изисква лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска “общо заболяване и майчинство”, освен в предвидените от закона изключения. Липсата на право на парично обезщетение за определен период обаче не означава автоматично, че този период няма да бъде зачетен като стаж.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.