Футболът перял пари, следи го ДАНС

Министрите и кметовете с по-малко ангажименти при договори за концесии

Облекчение за хората от НАП

Професионалният футбол е сектор, изложен на риск да бъде използван за пране на пари. Това показва анализ на междуведомствена експертна група от представители на различни министерства и агенции, която е направила Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Затова ДАНС ще следи по-отблизо дейността на футболните клубове. Това става ясно от мотивите към промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които са пуснати за обществено обсъждане.

Анализът е установил, че досегашните текстове в закона не помагат за ефективно упражняване на контрол върху мръсните пари, тъй като се събира твърде голяма по обем и разнородна по вид информация. Затова новите текстове предвиждат да бъде ограничен кръгът от лицата, които трябва да следят бизнес партньорите си, т. е. тези, с които подписват договори, за евентуални опити за пране на пари. Промените се правят тъй като при някои от лицата, които в момента имат това задължение, рискът от пране на пари е незначителен, а при други - съществуващите сега задължения не са най-ефективният начин за противодействие, гласят мотивите. Например задължение да проучват реалния собственик на кандидатстващата фирма, както и произхода на парите му, няма да имат органите по приватизация, както и министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори, гласят промените.

В момента в закона има 39 групи лица, които прилагат превантивни мерки срещу опити за пране на пари. Сред тях са банки, застрахователи, консултанти при сделки с недвижими имоти, одитори, нотариуси, търговци на оръжие, заложни къщи, обменни бюра, партии, юридически лица с нестопанска цел и т. н. Всички те трябва да правят комплексна проверка на своите търговски партньори при сделки над 15 хил. евро, което включва установяване на действителния собственик на фирмата, изясняване на произхода на средствата и събиране на информация за целта на деловите взаимоотношения. Например банките при операции с големи суми изискват клиентите им да попълват декларация за произхода на средствата и каква е целта на превода.

Цялата тази информация трябва да се пази и при наличие на съмнение за пране на пари да се докладва на ДАНС.
С предложените промени в закона това задължение ще отпадне и за публичните изпълнители на Националната агенция за приходи при продажба на вещи или имущество на длъжници на стойност над 15 хил. евро. Вместо това хората от НАП и митничарите ще бъдат длъжни да предоставят информация на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” незабавно, ако в работата си установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Търговците на едро също няма да следят бизнес партньорите си и няма да се налага да докладват на ДАНС при съмнение за пране на пари. Това изискване ще отпадне и за всички професионални спортни клубове, като задължението ще остане само за футбола.

Няма да бъдат длъжни да правят комплексна проверка на своите партньори и юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, професионалните съюзи и съсловните организации, Българската фондова борса и Централният депозитар, гласят още промените. Това ще облекчи дейността им.

На европейско ниво

Нова система за жалби в търговията

Европейската комисия (ЕК) пуска нова система за подаване на жалби и докладване на бариери за достъп до пазара, нарушения на ангажиментите за търговия и устойчиво развитие в търговските споразумения на ЕС и в рамките на Общата схема за преференции, съобщават от пресслужбата на ЕК. Процедурата за подаване на жалби е отворена за държави членки, отделни компании, бизнес и търговски асоциации, организации и хора от ЕС. Формулярите за жалби - за бариери за достъп до пазара и за нарушения на ангажиментите за устойчиво развитие, ще бъдат достъпни онлайн за заинтересованите страни със седалище в ЕС на портала “Access2­Markets” на уебсайта на ГД “Търговия”.

От жалбоподателите ще се изисква да предоставят подробно фактическо описание на проблема и да изброят всички вече предприети действия по неговото решаване.

Що се отнася до проблемите с достъпа до пазара, жалбоподателят ще трябва да опише потенциалното икономическо въздействие на предполагаемата бариера. Що се отнася до проблемите на устойчивото развитие, жалбоподателят трябва да даде подробности за въздействието и сериозността на твърдяното нарушение.