Цигуларят Найджъл Кенеди: При Брекзит напускам Англия

Рок звездата сред класическите музиканти, цигуларят Найджъл Кенеди, е в България за два концерта. На 17 и 18 септември в зала 1 на НДК и в Античния театър в Пловдив ще представи последния си албум "Новите четири годишни времена". Това е авторска трактовка на музиката на Вивалди. И двата концерта са под палката на известния диригент Любка Биаджони и под съпровода на нейния оркестър "София Симфоникс". Двамата големи музиканти работят за първи път заедно.

Найджъл Кенеди от десетки години гради своя имидж на леко луд, необуздан и несъобразяващ се с условностите бандит с цигулка в ръка. Той е може би най-голямата звезда в класическата музика и има рекорд в Книгата на „Гинес“ за най-продаван класически албум. „Четирите годишни времена“ от Вивалди, записани от Кенеди през 1989 г., се продават в над 2 млн. тираж. Британските журналисти не се уморяват да коментират фалшивия му кокни акцент, да твърдят, че не си мие косата и да повтарят, че носи различни чорапи - червен и син, в тон с една и съща протъркана тениска на любимия си отбор „Астън Вила“.

На летище София във вторник вечерта Найджъл се появи жизнерадостен и общителен, леко извън публичния си образ - с еднакви чорапи, нормално облекло и несъмнено чиста коса.

- Май сте в добро настроение?

- В прекрасно даже.

- За кой път сте в България?

- Не съм сигурен... пет или шест. Страшно се радвам, че пак съм тук. Музикантите са чудесни, и не само те. Веднъж след един концерт изкарахме цялата нощ навън. По улиците се запознавах с най-различни хора. Някои ме разпознаха, но повечето - не.

- Защо решихте да се върнете към Вивалди и „4-те годишни времена“.

- Човек съзрява, научава разни неща, преосмисля други. Исках да използвам цялото това познание и новото ми светоусещане, за да създам нещо по-живо, по-триизмерно, обвеяно от различни влияния. Ние, музикантите, живеем в настоящето. Нищо не може да замени този момент. Ако гледаме картина, тя е направена в момент преди днешния - момент, който е съхранен на платното. Но музиката се случва сега, а след това изчезва завинаги. Това й обичам на музиката - трябва да я оцениш сега - не утре, не вчера. Сега!

- А записите?

- На запис не може да звучи така, както ако е по време на концерт.

- Има един много известен български джаз музикант - Милчо Левиев...

- Да! Не го познавам лично, но много бих искал да се запознаем.

- Един път в интервю той каза, че музиката на запис е като фотографията. Дава информация, но не е като живия контакт.

- Вярно е. Но пък има един пианист - класически музикант от миналото, Глен Гоулд, той никога не свири на живо. Само на запис. Записът в студио... Според мен той е само за хора, които по някаква причина не могат да излизат от вкъщи и няма как да идат на концерт, примерно ако са много стари или нещо са болни.

- На концерта ще свирите и българска музика, каква по-точно?

- Георги (Андреев - б.р.) е написал много песни, които са оригинални композиции, но по българска музика. Обожавам да свиря тази музика - толкова е силна, мелодиите са така истински. Според мен хората тук разбират от музика. То се предава от баба, на майка, на внуче... В кръвта им е.

- В едно от интервютата си казвате, че в днешно време все повече хора слушат класическа музика.

- Е, може и да е било субективно. Нали знаете, че съм фен на отбора „Астън Вила“? В началото никой от приятелите ми от агитката не харесваше класическа музика. Те бяха работници във фабрики, таксиджии... А сега всички я слушат. Но може и да е, защото съм им приятел.

Не ги обичам тези префърцунени класически музиканти с техните: "О, класическата музика е само за малцина избрани и дрън-дрън". Винаги съм смятал, че музиката трябва да е отворена и достъпна за всички. Представям си, че дори хора, които не ме познават, като ме видят, ще си кажат: "Този е свестен тип, дай да го чуем какво ще изсвири."

- Вие къде живеете по принцип?

- През голяма част от времето в Полша.

- В Краков?

- Южно от Краков. В Краков ми омръзна. „Макдоналдс“, „Сваровски“, KFC, Дойче банк... - тези неща сме ги виждали и в Англия. Не ми трябва да гледам целия този суперкапитализъм и в Полша. Затова съм се ориентирал към по малките градчета, където хората все още са нормални, разговарят помежду си. Иначе имам дом в Лондон, но се опитвам да разбера колко мога да получа за него. Мисля да се преместя в Берлин. Бохемски, космополитен град.

- Какво мислите за Брекзит?

- Ами ето какво. Ние, англичаните, взехме, каквото можахме от Индия, Африка, части от Китай и Карибския басейн, а сега се оглеждаме какво още бихме могли да заграбим. Да си част от Европа, означава да си мислиш и какво би могъл ти да дадеш, не само да вземаш. 99,9% от англичаните са щастливци - всеки си има телевизор, мнозина имат коли, но продължават да се оплакват, че нямат достатъчно. Отвратително. Аз съм гражданин на Европа и не смятам, че 51 процента гласоподаватели могат да ми отнемат това. Не съм готов за такова нещо. Ако то стане наистина, ще напусна. Нека си я задържат тази страна! Навремето се гордеех с Лондон и Бирмингам, защото бяха толкова мултинационални градове. Имахме индийска общност, пакистанска общност, китайска, европейска - от най-различните страни. И сега, това тотално егоистично решение, свързано дори с някои престъпни практики... много потискащо! Мислех си да напусна, но имам 20-годишен син, който вероятно ще иска да остане. Надявам се, че през следващите две години ще се наиграят на Брекзит, след което някак ще го извъртят и ще решат да останем.

- Иначе за удоволствие къде бихте искали да попътувате?

- В Африка хората живеят задружно, а и мен специално ме привлича музиката там. Много ми се ходи в Африка. Бил съм в някои страни от Карибския басейн, в Индия...

- С какви впечатления останахте оттам?

- В Бомбай беше доста мръсно, шумно, особено в покрайнините. Возил съм се на тези претъпканите влакове с хора по покривите. Музиката им много ми хареса. Първо заминах покрай музиката, но останах цял месец. И двата пъти. Накрая се върнах много болен. Нали знаете, че там не е препоръчително да се яде храна от улицата? Е, разболях се.

- По какви странни места сте свирили с цигулката?

- О, навсякъде! Свирил съм на улицата, в пустинята в Мароко. На минус 28 градуса на улицата в Краков - честно казано, ужасно е да се свири в този студ, замръзват ти пръстите. 15 минути и хукнах да се скрия някъде на топло.

- Като уличен музикант даваха ли ви пари?

- В Англия - не. Там са големи пинтии. Но в Америка, като бях студент - тогава за първи път свирих на улицата - там ми даваха много. За два часа успявах да събера колкото да си платя наема за два месеца! Повечето на монети от по 25 цента. И като отидем с приятелите в някой ресторант, и извадя една торба стотинки да плащам... Голям смях!

В Уелс съм свирил в пещера - беше просто така, за купона. Интересно беше, но не толкова хубаво, колкото си го представяте. Свирил съм във въглищна мина. Беше бая дълбоко. Не помня колко, но се спускахме с един асансьор със скорост 5 метра в секунда. А слизахме доста дълго. Толкова беше интересно! Машините бяха още там, въпреки че мината не работеше вече. Като си помислиш за всички тези хора, които са работили на това място...

В Индия също съм свирил на улицата, но тогава не исках пари. В Австралия съм свирил до Айерс рок (скалата Улуру - б.р.) Но вечерта, понеже през деня там не се диша - 55 градуса на сянка!

- В Австралия имате роднини, нали?

- Цялото ми семейство е там. Само двама са в Англия. Погрешка съм се родил англичанин. Пълна грешка!

За концерта тази вечер от 20 ч в София има билети по 20, 30, 40 и 50 лв. Програмата е около два часа и половина и е разделена на две части - в първата Кенеди ще свири произведения на Георги Андреев, преработени специално за случая, както и изпълнения на "Лондонски български хор".