Черковнославянското "Во истину"... и защо е така...

ЧЕРКОВНОСЛАВЯНСКОТО "ВО ИСТИНУ"... И ЗАЩО Е ТАКА...

Вчера в "24 часа" се опитват да ми обясняват колко лошо правим, че казваме "Во истину воскере". Дори не е "Во истина", както го пишат. А е лошо, защото това показвало нашата русофилия, пък от всички грехове русофилията била най страшният грях и всички такива трябвало да бъдат анатемосани, низвергнати и така нататък "Богуогодни дела"... Това е на черковнославянски, което е старобългарски език, от който тръгват славянските езици. Но това е друга тема. Във "Воистину воскресе" подтекстът не е, че той наистина е възкръснал. Тука иде реч за нюанс на езика и чрез запазената падежна форма би трябвало да значи, че Христос е възкръснал "воистину", в името на истината. И всички тези, които искат да се разграничат от Църковно-славянския език просто искат да променят смисъла на поздрава. Никой не иска да констатира "възкресението". При поздрава: "Христос воскресе" фактът на възкресението е съобщен. При отговора хората по презумпция не знаят за факта, за възкръсването, което току-що им е низпослано и отвръщат уверено, че ако той е възкръснал, то го е направил в името на истината. Защото в нейно име минава през Голгота, изпитва кръстните мъки, защото "Аз съм пътят, истината и животът"... Той възкръсва и се връща между живите, защото е истината. И в нейно име възкръсва. И, моля, разни каки, които не си слагат дори шал върху косите, да не се опитват да бистрят Черковнославянския език, защото това не е работа за непознаващи не само религията, но и вярата...