11 септември, 20 години по-късно - Америка отново ще плаче

... но Вашингтон ще се опита бързо да забрави за рухналите небостъргачи

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts), е доктор по икономика, бивш заместник-министър в Министерството на финансите, отговарящ за икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Автор е на икономическата политика на американското правителство за този период и наречена " Рейгъномика". Работил е като редактор и колумнист за The Wall Street Journal, списание Businessweek и Scripps Howard News Service. По онова време е бил автор на редовна колона във The Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.

Времето тече. Изминаха 20 години, откакто трите небостъргача на Световния търговски център (WTC) бяха разрушени и моля, обърнете внимание на това обстоятелство, че става дума за точно три, въпреки че самолетите се врязаха само в два от небостъргачите, проектирани така че да издържат на сблъсък със самолети.

Сграда WTC No 7 (това е сградата, която не една от сградите-близнаци, но е близо до тях) е разрушена в резултат на контролирано разрушаване с взрив, което беше убедително доказано с нейното разрушаване с ускорено свободно падане на отломъците. Разрушаването на кулите близнаци беше придружено от поредица от експлозии и тези сгради също паднаха в границите на собствените си контури с ясно ускорение на свободното падане на техните отломъци.

Официалната история или по-точно „прикриването на истината от правителството на САЩ“, беше напълно опровергана от автори като Дейвид Рей Грифин, от научните конференции, университетските изследвания, експертните доклади и общността на „Архитектите и инженерите за 11 септември. Истината“ (Architects and Engineers for 9/11 truth).

Натрупаната огромна маса от доказателства доказват, че официалният наратив е лъжлив, и не казва кой е виновен за нападението. Някои писатели, като Рон Унз (Ron Unz), Лоран Гайено (Laurent Guyenot) и Крис Болин (Chris Bollyn), подчертаха връзката с Израел, но основното внимание на тях все още беше концентрирано върху абсолютната неправдоподобност на официалната история, а не върху това кой и защо извърши тази атака.

Съществуващите косвени улики сочат, че за 11 септември имаше схема от неоконсервативните чиновници от режима на Джордж Буш-младши, която свързва вицепрезидента Дик Чейни и Израел в това, да се създаде „нов Пърл Харбър“, с който да се осигури подкрепата от американския народ и на Европа. Съюзниците на Вашингтон в Близкоизточната "война срещу тероризма", чиято истинска цел беше унищожаването на враговете на Израел в интерес на държавата Велик Израел.

Редакторът на списание Commentary, Норман Подгорец (Norman Podhoretz) призоваваше за точно такава война, а генерал Уесли Кларк каза, че е бил информиран за военните планове на Пентагона в това отношение.

Това е най-правдоподобното обяснение. Но ако то е вярно, тогава правителствата на САЩ и Израел никога няма да го признаят. Следователно, ние сме заседнали в официалната история, която дълго и упорито беше отстоявана от преститутките, и в която никой не вярва. В допълнение към човешките жертви от терористичните актове на 11 септември, можем да добавим и доверието към правителството на САЩ и към американските медии.

Аз съм написал много статии за 11 септември и съм анализирал щателната работа на онези, които доказаха противоречивия и неправдоподобен характер на официалния доклад. В продължение на две десетилетия аз пиша тези ежегодишни статии.

Ето една от тях е посветена на 11-годишнината на 11 септември.

Това, което издава пълната неправдоподобност на официалната история за всеки, който някога е служил на висша държавна длъжност, е този факт, че „единствената в света свръх държава“ претърпя най-срамното поражение от ръцете на няколко саудитци, въоръжени само с ножове. В същото време няма никакви протести във връзка с разследването за това как целият годишен бюджет на военно-разузнавателния комплекс в размер на трилион долара се провали напълно, във всяка част от него.

Никога в историята на света една свръх държава не е претърпяла такова пълно поражение и в същото време няма никакви вопли от страна на Белия дом, Конгреса, Пентагона или медиите, които да призовават за едно истинско разследване. Всъщност имаше активна съпротива срещу всяко разследване. Хората, които са твърде глупави, за да разберат какво означава това, са и твърде глупави, за да оправдаят и своето съществуване.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)