5 от най-безумните поводи за война в историята

Причините за всяка война винаги са сериозни: дълги години на неразбирателство и териториални претенции, жажда за власт и икономическа нестабилност. Но поводът може да бъде и най-идиотски, например прасе, което е влязло в картофена нива, или открадната дървено ведро, или куче, което е претичало през границата. Ето пет от най-ярките и нелепи епизоди, превърнали войните в трагикомедия.

Дървено ведро

Определено първо място по идиотизъм сред причините за война. Клане, което струва хиляди животи и всичко това, за да върнат в родината си най-обикновено дъбово ведро.

XIV век, два съседни града-държави в Северна Италия - Болоня и Модена - живеят на ръба на конфликт. Болоня подкрепя партията на гвелфите, а Модена подкрепя най-големите им врагове, гибелините. Разстоянието между тях е малко, около 50 километра, общо взето във всеки един момент може да притича вражеска армия и да започне клане. И такова наистина започва, но причината за него е доста нелепа.

Според едната версия (по-глупавата), кавалерийски наемник дезертира от Болоня до Модена и по пътя взема със себе си дървено ведро от кладенец. Правителството на Болоня иска връщането на ведрото, тъй като е общинско и следователно обща собственост.

Според другата версия (не толкова срамна) има няколко кавалеристи и дървеното ведро не е празно – пълно е с ценности, получени от грабеж на обикновени болонезци. Във всеки случай обидената страна иска да се върне ведрото. Защото тогава не са мислили за неприкосновеността на частната собственост, но кражбата на обществената собственост на града, е немислима.

Започва престрелка. Дипломатите не се договарят и оръжията трябва да се намесят. По време на решителната битка при Заполино загиват 2000 войници. Модена печели, защитавайки въпросното ведро, което все още се пази в града като реликва. Други придобивки минидържавата не получава. Просто едно проклето ведро.

Торти и сладкиши

Стереотипният съвременен мексиканец обича пикантната храна. Стереотипният мексиканец от 19 век мрази всичко сладко. Поне по време на уличните бунтове през 1828 г. мексиканските офицери по някаква причина унищожават сладкарницата на френски поданик.

Газят се торти и сладкиши, в магазина се организира сбиване, чупят се мебели, трошат се чинии, а шоколадовото фондю се третира по начин, срамен за разказване. Французинът иска обезщетение и в исканията си достига до най-висшата власт - родния си крал Луи Филип I. Той е шокиран от проблемите на обикновения сладкар и обявява ултиматум на Мексико: дайте на жертвата 60 хиляди песо. Сумата по това време е просто прекомерна.

И за да разберат мексиканците сериозността на намеренията му, кралят иска връщането на всички пари, които Мексико дължи на Франция. Те не се интересуват от ултиматума и Луи Филип I всъщност обявява война: неговият флот блокира пристанището на Веракрус и започва да бомбардира крепостта Сан Хуан де Улуа.

В отговор мексиканците налагат военно положение и се опитват да привлекат подкрепата на Тексас, който тогава е независима държава. Осъзнавайки, че една бедна страна не може да се конкурира с Франция, Мексико приема исканията и изплаща дълговете си. Стъпкването на няколко торти им струва доста скъпо.

Свинска разправия

Британско-американски конфликт, който едва не ескалира в истинска война. И всичко това заради прасе, което влиза в картофена нива.

На 15 юни 1846 г. Великобритания и Съединените щати подписват Орегонския договор, който определя границите на държавите по крайбрежието на Тихия океан. На теория документът трябва да изясни ситуацията и да премахне пропуските, но само обърква всичко още по-лошо. Както се оказва, картите на региона са неточни и двете държави смятат островите Сан Хуан за своя територия. В резултат на това британски и американски колонисти започват да се заселват тук. И двата народа, разбира се, се смятат за нелегални имигранти.

На 15 юни 1859 г., точно 13 години по-късно, сякаш по поръчка всичко това довежда до един от най-глупавите конфликти в историята. На този ден американският фермер Лайман Кътлър вижда в земите си едро черно прасе, което тъпче в градината му и яде картофи. Това не е първият път, когато прасето прави подобна беля: първо Лайман го шутира с крак, после го гони с пръчка, но този път не издържа, отива вкъщи за пистолет и застрелва животното.

Оказва се, че стоката е на местен ирландец на име Чарлз Грифин. Проблемът е, че двамата фермери са граждани на различни държави. Когато обикновения селски конфликт стига до скандал, двамата мъже отиват ​​да молят представители на своите власти за помощ. А те реагират на инцидента с прасето неочаквано бурно.

Американците разтоварват четиристотин войници на острова. Британците не изостават и изпращат пет кораба с две хиляди воини на борда. Губернаторът на британската колония нарежда на контраадмирал Робърт Бейнс да започне военни действия, ако американците не напуснат територията. За щастие офицерът не се подчинява на ръководството и така спасява страната от война. Войниците на САЩ и Великобритания дни наред си нанасят обиди, но стриктно спазват заповедта да не откриват огън първи.

Когато Лондон и Вашингтон научават за войната за въшливата свиня, те се хващат за главите и се съгласяват на примирие. За предотвратяване на конфликта са включени неутрални арбитри, водени от германския император Вилхелм I, които решава спора за прасето в полза на Съединените щати - те получават островите.

Кучешки неволи

Подобна, но по-трагична история се случва на границата между Гърция и България през 1925 г. Всичко започва не с прасе, а с бездомно краставо куче, което решава да избяга през границата. Тогава отношенията между държавите са изключително напрегнати: в Първата световна война те се бият на различни страни, а и всяка има териториални претенции. На наша територия масово се разпространени партизанските антигръцки групи. Една от тях реално завзема властта в района на граничния град Петрич. Това е държава в държавата, граничната зона се контролира от "Вътрешната македонска революционна организация". Тук се случва конфликтът.

На 18 октомври куче бяга от един от гръцките граничари и не къде да е, а през границата. Войникът тръгва да търси животното си и точно на граничната бразда е застрелян от петрички патрули. Когато офицер от гръцката застава разбира за това, той отива да разследва, но също е убит на място. Съобщава се за други сблъсъци, но двете страни все още се обвиняват взаимно.

Историята не е красива. Гърция иска официално извинение и компенсации за семействата на жертвите. България не отговаря в рамките на дадените й 48 часа и гръцки войски нахлуват в околностите на Петрич. Превзети са няколко гранични села, а самият град е почти превзет с бой. За щастие Обществото на нациите (прототипът на ООН от онези години) се намесва и войната е спряна. А след това Гърция е задължена да плати на България обезщетение за причиненото неудобство и за 50 загинали българи.

Кучето, доколкото е известно, така и не е намерено.

Футболни страсти

Един от един от най-нелепите конфликти в историята е "Футболната война" между Салвадор и Хондурас. Заради загубата във футболен мач загиват хиляди хора, а двете страни изпадат в продължителна криза.

През 1970 г. футболните отбори на Ел Салвадор и Хондурас се опитват да влязат във финала на Световното първенство по футбол, а спортната злоба е подхранвана от дългогодишната враждебност на двете държави. Всичко се превръща в срамна история: победата на Ел Салвадор на собствен терен довежда до факта, че местните жители, убедени в своите сили и нахъсани допълнително от победата, първо започват масово да бият хондурасците, а след това агресивно атакуват съседите с доста неясни искания.

Самата война започва с прелитане на самолети на Салвадор през въздушното пространство на съседите и завършва с клане, унищожаване на инфраструктурата на двете страни и намеса на съседни държави, които обещават на Салвадор такава икономическа блокада, от която никога няма да се възстанови.

Между другото, именно „Футболната война“ става последният военен конфликт, в който активно се използват самолети от Втората световна война. Страните не са много богати, така че са принудени да купуват боклуци, на които пилотите на други страни просто се страхуваха да летят.